КИРИЛ КАДИЙСКИ," Фрог нюз"
Постъпката на Александър Морфов е осъдителна, но обяснима. Докато поведението на Велислава Кръстева е обяснимо, но осъдително. Ако на някого това му се струва твърде афористично, да го кажем и с по-прости думи. Да назовем нещата със собствените им имена.
При световно известния режисьор имаме Акт на Бунт. А при известната само в българските политически кръгове г-жа е налице арогантно поведение, предизвикало този акт на отчайваща безизходица. В случая желанието изкуството да бъде оставено в ръцете на творците в храма, в който те служат, е изригнало срещу наглостта да демонстрираш политически пристрастия и покровителство от политическа централа, която и да е тя.
И още по-просто, за ония, които нямат елементарно чувство за мярка, за благоприличие, че дори и за домашно възпитание: не само нетактично - недопустимо е, когато работиш в институция като народния театър „Иван Вазов” да се появяваш на обществено място (най-малко пред урните, които са постоянно под обективите) с широко коментирана политическа личност. Или казано така, както си го мислят и тези, които го правят: да показваш, че имаш чадър, макар и поизносен и тук-таме като кърпени гащи! Колкото и съблазнително да е това за такива като теб.
Демонстрацията на сила и злоупотребата с нея води до ответното: безсилието на Бунта. Все пак всяка Бастилия трябва да бъде срината. Засега вратата е белязана. Къде е таранът? Къде са хъшовете?
Колкото до директора, световно неизвестният Васил Василев, опитващ се – театър сме все пак - да играе Василев, нещата са от ясни по-ясни. Примери много. Един от последните - Боил Банов. Никой в изкуството, за кратко на върха – в нозете на политиците, макар и целият окалян - и после пак там откъдето си дошъл: Никой в
Нищото...
Поздравявам с този мой сонет (нищо че вече е публикуван, нека го има и тук, щом го препечатват) Александър Морфов и ще повторя това, което казах наскоро и по Дарик радио: Никакво напускане, никакви оставки, никакво бягство. Ще се биеш докрай. За да не се наложи утре да огласяте сцената на народния театър с „вай, вай, Дездемона! Вай керата!” Което да отеква в празния салон.
За да не кажат утре и за теб: Бедний, бедний Морфов, защо не умря на Гредетин? Анадънму? Кураж!
НА НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИ
А вий, вий сте идиоти...
Христо Ботев
Кои сте вие? Червендалести потомци ли на Мазната?
Иванчо-хаджипенчовци? И вие там? Пред святия олтар!
Не куцате от стари рани, ни от пушка рязната,
в крачола скрита... Празни са крачолите ви, агалар!
И няма ви във вятърната запустяла мелница,
наречена България... Духът бездомен на един ли хъш
из нея броди – ще ви стряска... От Браила чак до Мелник са
безкръстните им гробове! И поругавани! От вас! И неведнъж!
О, не! От вас не ще извика никой: хляб или свинец!
И сабята си няма да сроди с венец!
В сърцето на поета мъст кипи! Отпаднало, без сила, то
поне едно все още може – да ви прокълне, лоясали свине:
как утре паметник ще вдигнете на някой нов светец,
ако самите днес не го качите на бесилото!
