Кирил Кадийски е емблематична фигура в българската поезия и е най-превежданият български поет в чужбина. Превеждал е от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар, от руски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската поезия IX – XXI век в два тома и на руската поезия XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и съвременната италианска поезия са "Антология на съвременната италианска поезия", както и "Сонети" от Фанческо Петрарка, отличени с награда на Италианското министерство на културата.

По повод Деня на преводача  30 септември, Кадийски беше гост на БНР. Ето акценти от неговото интервю:

  • "Днес трудът на преводача не се ползва с уважение. Преводаческият труд е подценен, дори в литературните среди се смята, че който превежда поезия е втора ръка литератор".
  • "Аз нямам нито една литературна награда, за превод имам две-три. И това е за 50 години. У нас, ако чуете, че някой е получил награда, това е много посредствен автор. Много е рядко талантлив човек да получи награда. Аз пиша сега нещо за корупцията в литературата. Не може да си председател на журито за литературна награда и да я дадеш на своята кумица или баджанак. Няма критерий в България за тези неща", сподели Кадийски в предаването "Хоризонт за вас".
  • Той допълни, че българинът не е спрял да чете и цитира Умберто Еко - "допирът до книжното тяло води до усещания, различни от това да гледаш в екрана":
  • "Книгата е като любимо същество, което можеш да го погалиш, а екранът е като депутат, който - хем да му обърнеш внимание, хем да го наругаеш".

 

Пълното интервю в звуковия файл тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 100 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.