Кирил Кадийски е емблематична фигура в българската поезия и е най-превежданият български поет в чужбина. Превеждал е от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар, от руски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската поезия IX – XXI век в два тома и на руската поезия XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и съвременната италианска поезия са "Антология на съвременната италианска поезия", както и "Сонети" от Фанческо Петрарка, отличени с награда на Италианското министерство на културата.
По повод Деня на преводача 30 септември, Кадийски беше гост на БНР. Ето акценти от неговото интервю:
- "Днес трудът на преводача не се ползва с уважение. Преводаческият труд е подценен, дори в литературните среди се смята, че който превежда поезия е втора ръка литератор".
- "Аз нямам нито една литературна награда, за превод имам две-три. И това е за 50 години. У нас, ако чуете, че някой е получил награда, това е много посредствен автор. Много е рядко талантлив човек да получи награда. Аз пиша сега нещо за корупцията в литературата. Не може да си председател на журито за литературна награда и да я дадеш на своята кумица или баджанак. Няма критерий в България за тези неща", сподели Кадийски в предаването "Хоризонт за вас".
- Той допълни, че българинът не е спрял да чете и цитира Умберто Еко - "допирът до книжното тяло води до усещания, различни от това да гледаш в екрана":
- "Книгата е като любимо същество, което можеш да го погалиш, а екранът е като депутат, който - хем да му обърнеш внимание, хем да го наругаеш".
Пълното интервю в звуковия файл тук
