Кирил Кадийски е емблематична фигура в българската поезия и е най-превежданият български поет в чужбина. Превеждал е от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар, от руски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската поезия IX – XXI век в два тома и на руската поезия XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и съвременната италианска поезия са "Антология на съвременната италианска поезия", както и "Сонети" от Фанческо Петрарка, отличени с награда на Италианското министерство на културата.

По повод Деня на преводача  30 септември, Кадийски беше гост на БНР. Ето акценти от неговото интервю:

  • "Днес трудът на преводача не се ползва с уважение. Преводаческият труд е подценен, дори в литературните среди се смята, че който превежда поезия е втора ръка литератор".
  • "Аз нямам нито една литературна награда, за превод имам две-три. И това е за 50 години. У нас, ако чуете, че някой е получил награда, това е много посредствен автор. Много е рядко талантлив човек да получи награда. Аз пиша сега нещо за корупцията в литературата. Не може да си председател на журито за литературна награда и да я дадеш на своята кумица или баджанак. Няма критерий в България за тези неща", сподели Кадийски в предаването "Хоризонт за вас".
  • Той допълни, че българинът не е спрял да чете и цитира Умберто Еко - "допирът до книжното тяло води до усещания, различни от това да гледаш в екрана":
  • "Книгата е като любимо същество, което можеш да го погалиш, а екранът е като депутат, който - хем да му обърнеш внимание, хем да го наругаеш".

 

Пълното интервю в звуковия файл тук

  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Нашите дни на Земята са като сянка, а времето, в което скърбим, е дължината на нашите дни.“

Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, роден на 17 юли преди 137 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

С реките на времето през страдание и възторг (ревю)

 

„Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза.

Анна Димитрова: за границата между германците и "придошлите"

 

Анна Димитрова посвещава вече втори свой роман на мигрантските деца в Германия - на неизбежните културни сблъсъци, пред които мнозина биха предпочели да си затворят очите...

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...