Поредните парламентарни избори завършиха. Публикуваме мнения на интелектуалци, които споделиха на фейсбук страниците си мненията си за тях.

 

ТЕОДОР УШЕВ: 

Царският Пинокио, стара корумпирана кукла на конци. Когато тези клоуни бяха на власт, не исках да се връщам в България цели 5 години. Чалга, корупция и мерзост.

Това е кошмарно déjà vu...

Идва ми да тегля една дебела майна...

 

НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

Приятел ми пише:

- Получава се, че утрото не е по-мъдро от вечерта.

Малко остана да видим - а дали е така...

То и без това е ясно, че нищо все още не е ясно, но ще започне да се прояснява. Докато ни притъмнее пред очите.

Или както бе казал друг приятел:

- Някои народи като направят грешка, си вадят поуки от нея. Българският народ, като направи грешка, бърза отново да я направи още веднъж, надявайки се кой знае защо, че като прави два пъти едно и също, ще получи различен резултат...

 

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ

Но знам, че утрото на 12 юли 2021 година изгря с една тъжна истина – партии в България няма. Има лични обединения, его, амбиции и мании, фен клубове, фирми и акционерни дружества, но партии – такива, каквито трябва да са, няма. 

Партии няма, обаче има вождове. Вождовете и техните оръженосци се представят за партии. И очакват народът да гласува. Да, ама той не ще. И всякакви приказки, че е лято, че е жега, че на народа му било писнало от избори, са само упойки и оправдания.

Щом няма партии, няма и гласуване. Наличието на много и единствено правилни вождове води до внезапни заболявания: амнезия на вождовете, дислексия, глухота и ослепяване, нарцисизъм, девственост, уникалност. Нашите вождове са единствени във Вселената, те са едновременно и исихасти, взрени в пъповете си, и със статут на папи за непогрешимост. 

Като казвам, че няма партии, мнозина ще подскочат – ама как така, това не е вярно! Вярно е, уважаеми – партиите бавно, но неотменно губеха лицата си, гримираха се с каквито си искат цветове, забравяха на кого трябва да служат, за какво се борят и най-важното – смилаха всеки, който си позволяваше да мисли честно, смело и красиво. 

Можете ли да ми изброите мислители и визионери (ама истински, самостоятелни, ярки, а не под индиго и папагали) в ГЕРБ, в ДПС и БСП? Или в другите нови приятелски кръгове, наречени партии? Можете, обаче малко трудно. 

Искаш ли да правиш партийна кариера, трябва да мислиш като Вожда, да го цитираш, да го обичаш, когато съгреши дори, да припадаш от умиление, като го видиш, да му козируваш и ако се наложи – да си скъсаш роклята.

Нищо повече, но и нищо по-малко. 

Това отблъсква, отвращава и обезсърчава. 

Вярно е, че от време на време – а това в България означава през 200 години, през 500 години, през 45 или през 12 години – на народа му писва и вземе, че въстане. Освободи се или го освободят и почне да вика : „Уууу“ и „Долу!“ После отиде да гласува и после пак чака. Дванайсет години, три месеца или Господ знае колко...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.