Кирил Кадийски  - поет, есеист, преводач и дипломат, изпрати през skif.bg отворено писмо до премиера Бойко Борисов.

Ето го:

ДО БОЙКО БОРИСОВ – (ВСЕ ОЩЕ) МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ.

БОЙКО, ПУСНИ ПОРТОКАЛА!

Бойко, бил си чел Винету. Ако беше прелиствал повече книжки, макар и само в този жанр, щеше да знаеш как ловят маймуни в Африка. Ще ти го разкажа.

В ствола на някое голямо дърво намират малка кухина (дупка, каквито се появяват по твоите магистрали скоро-скоро след прерязването на лентичката), а ако няма (по дървото – не по магистралите!) – издълбават такава и слагат вътре портокал. Маймуната бръква и хваща портокала, но не може да си извади ръката. А не се сеща да пусне портокала. Идват и я хващат.

На маймуната няма кой да й подскаже какво да направи, че да се освободи. На теб вече ти го намекваха, казват ти го в прав текст и вървят към тебе, прииждат от всички страни...

Пусни портокала на властта бе, човек! Ако си човек!

Все още можеш да избягаш и да се скриеш някъде в джунглата на живота. Иначе – чакат те клети старини в клетката на политическия зоопарк.

Не дай боже в друга клетка...

ККК (бай Киро Каруцаро от Княжево)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително.“

Алберто Моравия, италиански писател, роден на 28 ноември преди 116 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие