„Да се радваш на живота е най-добрата козметика.”

„Любовта, която заеква и се запъва често е любовта, която обича най-силно.”

„Трябва да се създава красота не за да се възбудят сетивата, а за да се подхранва душата.”

„Обичай красотата – тя е сянката на Бог на земята.”

„Ако се провалиш в това да бъдеш истински мъж или истинска жена, ще се провалиш и в това да си артист.”

„Образованието е може би най-висшата форма на търсене на Бог.”

„Детето не може да чака. Сега е времето, в което костите му укрепват и усещанията му се формират. На него не можеш да отговориш „утре”. Неговото име е „днес”.

„Бог ми даде силата на вълните, която прави всяко препятствие едно ново начало.”

„Не трябва да се използва красотата като претекст за лукс или суета, а като духовно изживяване.”

„Красотата не бива да е опиум, който те приспива, а силно вино, което те подтиква към действия.”

---

Не ме докосвай. Ще излъжа,

ако река, че ти предавам мойта обич

във тези ми ръце прострени,

във моята уста, във моята шия,

а ти, повярвал, че си я изпил,

ще се измамиш ти като детенце сляпо

ГАБРИЕЛА МИСТРАЛ – чилийска поетеса,възпитател и дипломат, родена на 7 април 1889 г. Истинското й име е  Лусия Годой Алкаяга. Псевнодимът й е взаимстван от личното име на италианския писател Габриеле д'Анунцио и фамилията на френския поет Фредерик Мистрал. Тя е първата латиноамериканска носителка на Нобелова награда за литература (1945 г.).

Лириката й обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: „Сонети и смърт“ (1914 г.), „Отчаяние“ (1922 г.), „Тала“ (1938 г.), „Давилня“ (1954 г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си „Поема за Чили“, която е публикувана посмъртно през 1967 г. Стиховете й на български са превеждани от Георги Мицков, Александър Муратов и Атанас Далчев.

Умира на 10 януари 1957 г.