„Бих искал да благодаря на жена ми, затова че - по-време на четенето на моите ръкописи, ми доставяше огромно удоволствие с гръмкия си смях. Както по-късно ми обясни, тя се забавлявала на моя правопис.”

„Казах, че съм искал да бъда полуобразован. Но още по-добре е, ако човек нищо не знае, тогава той се удивлява още повече.”

„Селският етикет изисква да задаваш въпроси. Това е доказателство за вниманието ти към хората.”

„Аспиринът е полезен за розите, брендито – за граха, а изцеденият лимонов сок – за месестите цветя като бегониите.“

„Нищо не е наистина важно освен любовта и смъртта. Дори важността на смъртта е преувеличена донякъде, защото никой не се е върнал с надежден доклад.“

„Колко време ще отнеме на 6 души да построят стена, ако на трима им трябва седмица? Предлагам да мислим по този въпрос толкова, колкото на хората им е необходимо да строят стената.“

„Нагласата на средностатистическия човек към света е изцяло егоистична.“

„Не можеш да запазиш даден животински вид, ако не запазиш средата, която обитава.“

„Има само един свят за всички нас да живеем и да се наслаждаваме в него.“

„Къщата не е дом, преди в нея да има куче.“

 „Постепенно магията на острова се спуска над нас, леко и полепващо като цветен прашец. Всеки ден имаше своето спокойствие и безвремие, и ти се приисква никога да не свърши. Тъмната кожа на нощта се отлепва и нас ни очаква нов ден – бляскав и цветен – като детска рисунка и със същия оттенък на нереалност.“

 „Навсякъде по света дивият живот, за който пиша, е в смъртна опасност. Той е унищожаван от това, което наричаме прогрес на цивилизацията.“

„Погледнете го по този начин: Всеки, който е получил някакво удоволствие от живота, трябва да се опита да даде нещо от себе си. Животът е като превъзходна храна и светът е метр д’отел. … Радвам се да се дам нещо в замяна, защото съм бил така изключително щастлив и съм получил такова голямо удоволствие от него.“

„Зоологическите градини трябва да се концентрират повече върху опазващия аспект.“

„Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в немного далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение.“

„Моето детство в Корфу оформи живота ми. Ако имах дарбата на Мерлин, щях да подаря на всяко дете моето детство.“

„Казват, че когато човек остарява, като мен, всичко се забавя в тялото му. Не, аз не го вярвам… Имам си собствена теория. Не е в човека забавянето, а животът за него се забавя. Разбирате ли ме? Всичко става по-дълго и когато се движите бавно, можете да забележите много повече места. Можете да видите всичко. Всички необикновени неща, които се случват около вас, неща, за които не сте подозирали преди. Какво чудесно преживяване, просто чудесно.“  

 „Ако комунистът получи пари, той престава да е комунист.“

ДЖЕРАЛД ДАРЪЛ – британски естествоизпитател и писател, роден на 7 януари 1925 г. Известен е със своите книги и като основател на Тръста за защита на дивите животни на остров Джърси (впоследствие наречен на негово име) и на местната зоологическа градина. Брат е на писателя Лорънс Дърел. Даръл е публикувал около 20 книги и много от тях са преведени на български. Умира на 30 януари 1995 г.