„Кариеристите нe оставят никаква следа след себе си, освен бивши приятели.“
„Знанието има граница, докато незнанието няма.“
„Национално въодушевление е, когато тълпата вика, но не знае защо вика.“
„Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише.“
„Завърших автобиографията си с описание на женитбата, вярвайки, че след брака човек вече няма автобиография.“
„Често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък.“
„Истината често е по-непостоянна от заблудата.“
„Всяка жена е актриса. Колкото е по-незабележима, толкова е по-голяма актриса.“
„Моята сестра няма ябълка, но аз имам ножче!“
„В края на краищата аз те мразя само политически, защото си в друга партия, но в сърцето си те обичам.“
„Бракът е книга, която с радост се чете в първото издание, по-рядко във второ, а когато поради давност се превърне в класика, губи всякаква стойност.“
„Бракът е една от малкото исторически прояви, при които завоевателят се подчинява на победения.“
„Бракът е препоръчано писмо, обикновено адресирано неправилно, което е интересно само докато е затворено.“
„Бракът е договор, при които щом веднъж в живота човек каже "Да", се задължава да го повтаря цял живот.“
„В любовта най-опасното нещо са отсъствията.“
„Любовта не е първата целувка, любовта е връзка за цял живот.“
„Първата любов е опасна само когато е последна.“
„Философия е, когато ти не разбираш какво ти говоря, а аз не разбирам ти какво ми говориш.“
„Само два пъти човек се мери – когато отива в казармата и когато отива на оня свят.“
„Преди време срещу мене бяха започнали цяла хайка. Всичко живо, което беше хванато от крастата да пише, започваше да се чеше о мене и аз бях станал нещо като домашно упражнение за всички ония, които, разбира се, започваха своите литературни упражнения с критика. Всички те доказваха шумно, че у мене няма нито духовитост, нито талант. След като ми създадоха по тоя начин известна репутация на човек, лишен от духовитост и от талант, започна да се шушука, че тая репутация била достатъчна квалификация за мен да бъда избран за член на Академията на науките и изкуствата и че всеки момент вече мога да очаквам това да стане. И тъй като всеки академик е длъжен да си напише автобиография, то аз реших да събера, докато е още време, материалите за своята. Защото на нашите академици за тази работа са им необходими по няколко години, а има и такива, които така си и умират, без да довършат това толкова велико и важно дело, поради което днес нищо не знаем нито за техния живот, нито за научната им дейност. Ето от тия съображения се ръководех, когато започнах да пиша тая книга. — из предговора на "Автобиография"
БРАНИСЛАВ НУШИЧ – сръбски писател, комедиограф и дипломат, роден на 20 октомври 1864 г. В комедиите си изобличава пороците на сръбското общество. Неговата „Автобиография“ се радва да огромна популярност. Автор е и на учебник по реторика. Някои от разказите му са пропити с любов към българския народ.
Умира на 19 януари 1938 г.