„Най-важно нещо за младите е да не подражават. От подражание не се израства.“

„Думите са мъртви, ако не са поставени на мястото си.“

„Докато склопя очи, ще обичам земята. И на оня свят ще отнеса любовта си към Добруджа, този свиден за мене български край.”

„Докато Пенчо Славейков беше жив, атмосферата беше чиста.  Нямаше дребни дрязги между писателите.  Те не смееха да показват слабостите си и опаката страна. Бездарниците трудно се подвизаваха в литературата ни.“

„Жената не трябва никога да се разкрива докрай. Завинаги да остане тайнствена за мъжа. Да си остане неразкрита.”

„Жената трябва да превъзпита мъжа. Не с грубост, не с жестокост, а с живия пример. Със своята външност. И най-вече с духовната си красота.”

„Човек се нуждае от една голяма любов. За целия си живот само от една. Аз обичам истински само Яворов.” 

„Ако нямаше грешки, нямаше да има  противоречия, нямаше да има живот.“

„Ако си тъжен – казваше баба... Тогава плачи. Когато сълзите свършат, животът продължава!”

„Мъжът и жената не само физически, но и духовно са различни.”

„На Яворова дължа греха си, дето започнах да печатам стихове.“

---

И ЧАКАХ АЗ С ИЗМЪЧЕНО СЪРЦЕ...

И чаках аз с измъчено сърце,

към щастието поглед устремила -

и чаках го с копнеещо сърце -

сърце ми жажда беше изсушила.

 И то дойде и с ангелска ръка -

и дивни се понесоха акорди.

 И то дойде. Затворила очи -

от рози дъх аз сещах възхитена;

в неземен сън, затворила очи,

неземен химн аз слушах упоена.

БЕ ТИХА НОЩ...

Бе тиха нощ. В водите посребрени

оглеждаше се бледата луна.

На спещите листа сред тишина

замираха лъчите й разлени...

И ти до мен - и щаст'е, и тъга,

лъчи и мрак приплетени в душата -

и трепетно притисках аз ръка

до твоята... Не тупаха сърцата,

не дишаха препълнени гърди...

Какво мълвеше плахо тишината?

Що криеше и взора на луната,

насълзен под кристалните води?

АПОСТОЛЪТ

Какви са тия облаци над моята земя,

като от приказка родени,

и тия черни сенки, конници подплашени

без поводи и стреме,

и тия дълги пътища,

от изток тръгнали видения?

Ще минем ли през тях,

по пътя ли ще спрем без време?

Преминал ги е някога, отдавна,

с прекрасен образ, като рицар,

най-хубавият мъж на моя край,

най-светлият апостол – Караджата;

и спряло слънцето, а Черното море,

като огромна черна птица,

поело дъх и най-голямата вълна

разбило в рояк искри като злато.

Ще тръгна да го диря – зарад теб,

осиротяла малка земьо.

Във всички ще се вглеждам.

Ако ли очите ме измамят,

или ръцете ми не го познаят –

сърцето си в сърцето му ще впия

и ще извикам: ”Ето го,

дигни високо свойто първо знаме!”

А после, нека ме претъпчат,

паднала пчела без жило,

и облаците да летят

и сенките им да не спират,

земята да ме смеси с свойта пръст,

от мене всички сокове изпила –

очити ме, отворени от радост,

няма да угасват, няма да умират!

ДОРА ГАБЕ – българска поетеса и преводач, родена на 28 август 1888 г. Завоюва си място в литературата със стихотворните цикли, публикувани в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ през 1905 – 1906 г. След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“ и др.

От 1917 до края на живота си развива активна преводаческа дейност - превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки езици творби на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски, Кажимеж Тетмайер, Юлиуш Словацки, Владислав Реймонт, Ян Каспрович, Хенрик Сенкевич, В. Лидер, А. Дигасински, Леополд Стаф, Антони Слонимски, Юлиан Тувим, К. Алберти, Иржи Волкер, Е. Флеч, Витезслав Незвал, Карел Чапек, Ж. Жиано, Ярослав Сайферт, Арнолд Слуцки, Владислав Броневски, В. Имбер, Самуил Маршак, Е. Камберос, Р. Буми-Папа, Менелаос Лундемис, Янис Рицос и много други.

Умира на 16 ноември 1983 г.