ЕМИЛИЯ МИЛЧЕВА, DW

Когато началникът на кабинета Лена Бориславова разкри пред "Дарик радио" за политици, журналисти, анализатори, политолози, на които им се плаща от Кремъл по няколко хилядарки месечно, за да формират обществено мнение в полза на удобни на Русия тези, информацията беше споделена от шефа на ДАНС на закрито заседание на парламента. (Включително за настоящи депутати, засечени в контакт с руски служби, за хора на високи позиции - и за суми по-големи от споменатите от нея 4000 лева.)

Разбира се, шпионите и агентите на влияние се използват от всички разузнавателни служби по света, те не са само руски патент. За страна - член на ЕС и НАТО обаче проникване от такъв мащаб в законодателната и изпълнителната власт, и сред онези, които формират общественото мнение, е пробив в националната сигурност. Извършен е от държава, която не споделя нито една от ценностите на съюзите, към които принадлежи България. През април м.г. президентът Румен Радев окачестви като “дълбок пробив в националната сигурност” разкритата група от петима високопоставени военни и държавни служители, съпругата на един от които е предавала информация на човек от руското посолство. За изгонените наскоро 70 руски дипломати и служители обаче държавният глава се измъкна с оправданието, че няма достатъчно информация - не бил получил доклада от ДАНС, и се надява “премиерът да го е обмислил”.

Агентите на влияние

В шпионажа на XXI век агентите на влияние често са по-ценни от онези, които събират и предават информация, те са част от инструментариума на т.нар. “мека сила”, чрез която една държава защитава интересите си. Това са личности, които използват позицията си, за да повлияят на общественото мнение или при вземане на определени решения в интерес на държавата, чието разузнаване обслужва агентът. Тяхната ефективност е в това, че заради своите позиции и надеждност за аудиторията или кръга, в който оперират, те въздействат върху изграждане на мнения, убеждения, решения. От “полезните идиоти”, които се опитват да правят същото от най-искрени подбуди, ги различава заплащането. Често като пример за агент за влияние се дава библейската история за Хушай, който станал съветник на Авесалом, за да саботира плановете му, изпращайки информация на баща му - цар Давид. Така му помогнал да победи разбунтувалия се син и да си върне трона.

Прескачайки от Библията в българската реалност, ефектът от обслужващите кремълската пропаганда персони се мултиплицира благодарение на медиите и тяхната представа за “другата гледна точка”. Така например “друга гледна точка” за войната в Украйна, представена често от агентите на влияние e, че Украйна сама е предизвикала руското нахлуване - тоест руската теза. Или че онова, което правят българските управляващи се разминава с желанията на българския народ - както обича да казва руският посланик Елеонора Митрофанова.

Едва ли всички, които обясняват как велика Русия ще накаже България, като спре газа, петрола, ядреното гориво и я остави на тъмно и студено, получават пари, за да плашат. Също и онези чиновници, които изгубиха пътната карта за българския “Турски поток” - може по невнимание да са я оставили в нечий чемодан. Парите обаче винаги оставят следи.

Гласност за “рубладжиите”

Какво би станало, ако се появи списък с “рубладжиите” - персоните, които обслужват руските интереси срещу заплащане? Списъци много, ще си каже българинът, какво, като бяха разкрити сътрудниците на ДС. Така е, но след като излязат на бял свят, тяхната сила на внушение и влияние ще отслабнат, следователно вече няма да са така желани събеседници в медиите. А осветят ли ги, ще си загубят и хонорарите - освен ако не минат от платената любов към безплатна, по вътрешно убеждение.

Огласяването на имената може да спомогне за прочистване на крайно замърсената медийна среда в България, като се започне с режима на “другата гледна точка”. Държавните медии, чиято трансформация в обществени още не се е случила за изминалите над три десетилетия, биха могли да дадат пример.

Публичността на имената би имала и друг ефект в България, където - поради особености на народопсихологията, всеки най-обича да брои чуждите пари. Даже да са путински копейки. Хората ще се усъмнят: “Щом ги говорят тия работи за толкова пари, може и да не са верни”, или ще завиждат - значи, на едни плащат по 4000-5000 лева да убеждават в руската сила, величието на Путин и колко прогнил и “гейски” е Западът, а други правят същото безплатно.

Какво премълчават онези, които се опитват да контраатакуват

След разкритията по "Дарик радио", в социалните мрежи и медии се появиха залпово материали за “грантовете от Сорос и САЩ”, милионите, които плащала “Америка за България” на неправителствени организации и др. подобни. Само че удобно се премълчава фактът, че тези фондации обявяват публично медиите и проектите, които финансират, както и стипендиите, които отпускат. Бенефициерите на средствата също обозначават, че са получили финансиране. Но описаните в доклада на ДАНС политици, журналисти, анализатори и пр. получават пари в брой и съвсем не искат този факт да се разчуе. Да не би да ги е срам?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Бедността разделя добрата компания.“

Уолтър Скот, шотландски писател, роден на 15 август преди 251 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков