АЛИНА ХИРШХАУЗЕН & МАРИАНА ХРИСТОВА, "Свободна Европа"

През 2023 година Франция очаква една необичайна премиера. Тогава ще излезе един филм, създаден преди близо век и мъчително реставриран вече 14-а поредна година. Казва се „Наполеон“, режисиран е от Абел Ганс и е смятан за шедьовър от историци на киното.

Оригиналният филм е епична творба, заснета с нечувани за времето си похвати като бърз монтаж, кадри от ръка и визуални ефекти. Прочутата му финална сцена е предназначена за прожектиране на три екрана едновременно: войските на Бонапарт започват да маршируват; изображението се разширява тройно, предоставяйки панорамна гледка към лагера, а след това и калейдоскоп от изображения, включващи самия Бонапарт, Жозефина, империята му, орела му и хората му в червено, бяло и синьо.

От 2008 до 2020 г. филмът се реставрира от Френската синематека, а след това и с помощта на платформата за стрийминг "Нетфликс". Зад това изречение стои много повече от семпла информация за договорни отношения. Проблемът е там, че Франция „воюва“ с "Нетфликс", а изведнъж компанията се озова в ролята на пазител на националното културно наследство.

Затова и премиерата на близо стогодишния „Наполеон“ няма да е просто преоткриване на една кинотворба. Зад историята на неговата реставрация наднича въпросът за това какво е мястото на стрийминг платформите в един свят, който се отбранява от концепцията за „домашно кино“ и в момента е изправен пред надпревара с времето.

Битката с Нетфликс

Американският гигант "Нетфликс" отдавна се възприема като заплаха във френския филмов свят. През 2018 г. филмовият фестивал в Кан ограничи достъпа на филми, продуцирани от "Нетфликс" до конкурсната си програма заради сериозно разминаване в концепциията за разпространение на кинотворби. Престижният форум на Кроазет смята, че показването на филми в киносалоните ще бъде заплашено, ако продукции на платформи като "Нетфликс", които са предназначени за „домашна консумация“ бъдат признати за пълноценна част от филмовата индустрия.

Отношението на Франция към националната филмова индустрия е прецедент. В родината на киното то е възприемано като неразделна част от местното културното наследство. В съответствие с правилото за "културното изключение" – яростно пазен принцип, защитаващ културните индустрии от правилата на либералния пазар – френското кино се възползва от щедри държавни субсидии повече от всяка друга европейска държава.

В този контекст звучи логично, че навлизането на "Нетфликс" на френския пазар през 2014 г. бе посрещнато враждебно и скептично. Американската стрийминг платформа беше наричана от пресата "Кинг Конг" и "размирник". Тя беше възприета като заплаха за екосистемата на френското филмово производство, която разчита на субсидии, генерирани от данъците върху билетите за кино, и която държи на киносалоните като убежище на филмовото преживяване.

Именно острото противопоставяне на френските филмови гилдии доведе до вече споменатата забрана за участие на продукции на "Нетфликс" в официалния конкурс на филмовия фестивал в Кан.

Знак за промяна

Напоследък компанията предприе дискретна мисия по съблазняване на Франция. Гигантът успя да спечели няколко клочови филмови институции, като дори се ангажира с опазване на филмовото наследство. Първият знак за това беше сключването на партньорство с филмотеката за реставрирането на „Наполеон“. Последва и поредица съвместни събития, организирани от "Нетфликс" и Френската филхармония. В официално изявление за пресата от Нетфликс намекват и че "Наполеон" може да бъде само първият от многото филмови класики, за чието възстановяване ще съдейства компанията.

Партньорството, обединяващо два противоположни идеологически възгледа за аудиовизуалната индустрия, беше изненадващо. Френската синематека, съхраняваща една от най-старите и най-големи филмови колекции в света, защитава идеята, че филмът е културно наследство и форма на изкуство, което си струва да бъде съхранявано. Същевременно бизнес моделът на "Нетфликс" третира аудивизуалното съдържание като продукт за забавление, предлагайки го за домашно гледане по начин, който максимализира печалбата. Защо френската филмова индустрия изведнъж промени отношението си към "Нетфликс"? И как така "Нетфликс" се превърна в защитник на опазването на филмовото наследство?

Мисия по съблазняването

Според Сабрина Жутар, ръководител на SCFP (Съюз на каталогистите на филмово наследство), партньорството е преди всичко "голяма маркетингова операция".

В рамките на мащабен проект за реставрация, оригиналната седемчасова режисьорска версия (т.нар. версия "Аполо") е в процес на реставрация във Френската синематека от 2008 г. насам. Това е изключително трудна задача, тъй като 22 версии на "Наполеон" са разпръснати по целия свят, казва Жорж Мурие, ръководител на реставрационния проект.

Първоначалният план е филмът да се възстанови до 5 май 2021 г. – 200-годишнината от смъртта на Наполеон. Но поради трудоемкия характер на задачата, премиерата е отложена за 2023 г.

Освен че провокира голямо медийно внимание, сътрудничеството на "Нетфликс" Френската синематека изглежда е част от стратегия, целяща да разшири влиянието на компанията във френската аудиовизуална индустрия.

При откриването на парижкия си офис през януари 2020 г. главният изпълнителен директор Рийд Хейстингс заявява пред френския седмичник L'Express, че „Нетфликс" възнамерява да се превърне в основен френски продуцент и вече да не е само машина за износ на холивудско съдържание". От навлизането си на френския пазар досега "Нетфликс"е произвела 24 оригинални френски аудиовизуални произведения. Само през 2020 г. производството се е ускорило до 20 проекта във Франция, включително големи зрителски успехи като "Лупин" и "Еди". За 2021 г. са планирани 30 оригинални френски продукции.

Преди партньорството си с Френската синематека Нетфликс си сътрудничи с няколко престижни френски филмови училища като Gobelins - School L'image, La Fémis и Kourtrajmé, финансирайки стипендии и резидентски програми. Освен това подписа договор с MK2 films, крупен парижки дистрибутор, фокусиран върху филми от културното наследство, и по този начин придоби правата за стрийминг на 50 емблематични класически филма за ограничен период от време.

 Нови правни задължения за стрийминг платформите

Тези партньорства и инвестиции далеч не са невинни любовни признания към френския аудиовизуален пейзаж, а се случват в зората на значителни правни промени във френската аудиовизуална индустрия. На 1 юли 2021 г. влезе в сила постановлението SMAD. Прилагайки директива на ЕС от 2018 г. във френското национално законодателство, указът задължава платформите за видео стрийминг да инвестират от 20 до 25 % от оборота си, реализиран във Франция, за финансиране на френско и европейско кино и аудиовизуално съдържание.

Декретът на SMAD включва и стимули за популяризиране или запазване на архивно съдържание, като позволява на стрийминг платформите да включат в годишните си инвестиционни задължения финансирането на реставрацията на филми и придобиването на права за стрийминг на заглавия, които са били пуснати на екран преди поне 30 години. Намесата на Нетфликс в работата на Френската синематека се случи преди приемането на указа SMAD, но може да се предположи, че стрийминг гигантът е искал да засили позицията си при преговорите с френските аудиовизуални правни институции.

 Състезание с времето

Въпреки че професионалистите в областта на филмовото наследство приветстват новите правни усилия за насърчаване на опазването на филмите, някои експерти смятат, че те далеч не са достатъчни. През последното десетилетие общественото финансиране за реставрация и дигитализация на филми от културното наследство във Франция драстично намаля. Между 2013 г. и 2018 г. годишният бюджет, отделян за опазване на филми от държавната агенция за подкрепа на кинопроизводството CNC, се е свил от 14 на 2,8 млн. евро - свиване, което продължава и в ситуацията на пандемията от COVID-19.

Според Сабрина Жутар аудиовизуалните архивисти са изправени пред надпревара с времето: "Много архивни филми са в лошо състояние, тъй като носителите им се разпадат с времето и проблемът трябва да бъде взет насериозно от правителството. Тези филми са част от нашето културно наследство и заслужават да бъдат съхранени."

Колкото до съфинансираната от Нетфликс реставрация на "Наполеон", Жутар казва, че SCFP приветства появата на стрийминг компаниите и техните потенциални бъдещи инвестиции във филми от културното наследство, но тези усилия трябва да бъдат придружени от спогодба за разпространение: "Важното е тези филми да бъдат показани на възможно най-голяма аудитория."

Въпреки това новите правни правила за инвестиране в стрийминг платформи не включват задължения за онлайн излъчване на филми, които са част от културното наследство – мярка, за която SCFP настоява по време на преговорите. Що се отнася до "Наполеон", Френската синематека обяви, че реставрираната версия "Аполо" ще бъде пусната в киносалоните през 2023 г., преди да бъде показана от обществените телевизионни канали. Засега не е сключвано споразумение за пускане на филма в Нетфликс.

 

* Алина Хиршхаузен е журналист на свободна практика. Завършила е френска филология и политически науки в Хамбург, Германия. Интересите ѝ включват френската култура, киното и социалните въпроси. Живее в Париж.

 ** Мариана Христова е филмов критик, журналист и специалист в областта на филмовото архивиране, сътрудник на Международната Федерация на Филмовите Архиви (FIAF). Живее в Барселона.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За да бъде актьор, човек трябва да е устойчив като старите обувки.”

Пиърс Броснан, ирландски актьор, роден на 16 май преди 69 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора

Табутата в българската класическа литература за деца

 

Психоаналитични ракурси