ТОРСТЕН ЛАНДСБЕРГ, DW

Нацистите са били тези, които са определяли кое е позволено и кое не в изкуството и културата. Те са дефинирали и самото понятие „култура“ - в крайно стеснени, народностни граници. На много творци им е било забранено да работят или са били преследвани по политически причини, а немалко от тях са емигрирали в чужбина. Само един малък кръг от творци е бил толкова важен и нужен за пропагандата, че е бил пощаден от военна служба на фронта.

Всичко това е било уредено със списък, изготвен през 1944 г. от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. На една част от хората на изкуството, фигуриращи в него, е посветена изложбата „Списъкът на ‚богопомазаните‘. Творците на националсоциализма във ФРГ“, показана в Германския исторически музей в Берлин.

Пропагандната дейност е била по-важна и от служба на фронта

„Тяхното значение за пропагандата е било оценено като по-значимо в сравнение с ползата от тях на фронта“, казва директорът на музея Рафаел Грос. Той уточнява, че пропагандният им принос е бил огромен за нацистката идеология. Толкова поучудващо е, че кариерата на много от тези творци продължава успешно и след 1945 година, независимо от предишните им връзки с нацистите и техния отявлен антисемитизъм.

Волфганг Браунайс, организатор на изложбата и специалист по история на изкуството, опровергава заблудата, че в създадената след войната Федерална република Германия се поставя ново начало в културата и изкуството. Изложбата представя 378 от общо към 1000 творци, които са фигурирали едно време в списъка на Гьобелс.

Показани са най-вече творби от изобразителното изкуство, създадени във времето след края на националсоциализма. Става ясно, че и в младата Федерална република тези творци са получавали поръчки от държавата, бизнеса и църквата, че са преподавали в художествени академии и са участвали в конкурси наравно с останалите.

Няколко конкретни случая правят особено впечатление. Скулпторът Вили Мелер е един от тях. Той е имал големи заслуги към  националсоциалистите с работите си за Олимпийския стадион в Бeрлин, както и с многобройните си релефи, изобразяващи нацисткия герб с орела и пречупения кръст.

Тази му кариера обаче не се оказва пречка и след войната. През 1952 година му възлагат да изработи фигурата на орела от герба на ФРГ за двореца Шаумбург в Бон – официалната резиденция на тогавашния канцлер на Германия. Мелер участва със своя скулптура и в мемориала за жертвите на националсоциализма в Оберхаузен, открит през 1962 година.

Има и други парадоксални случаи – Ханс Брекер, брат на любимия на Хитлер скулптор Арно Брекер, изработва бюст на Карл Маркс в Москва, както и паметник за жертвите на националсоциализма във Везел.

Критичен дискурс

Изложбата поставя и ред други въпроси - например за нагаждането на творците към политическите режими или за безкритичното отношение определено художествено наследство. Общо около 300 скулптури, картини, гоблени, макети, рисунки, фотографии, филмови и аудио-документи, както и плакати и вестникарски публикации свидетелстват за това как неформалните мрежи от бивши творци на режима са продължили да се подкрепят взаимно и след войната, а някои от избраниците на националсоциалистите са успели да си осигуряват поръчки чак до 1970-те години.

Изложбата „Списъкът на ‚богопомазаните‘. Творците на националсоциализма във Федерална република Германия“ може да се разгледа в Германския исторически музей в Берлин до 5 декември 2021 година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.