БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Размишлявал съм дълго върху неговата кариера и съдба.

Даже изчаках да мине премиерата на документалния филм, посветен на развитието му, по БНТ на 26 април 2023 г. “Приказка за банка, кученца и свещници“ на Робин Кафалиев, за да напиша този портрет.

Кръстю Лафазанов, роден във Варна на 18 юли 1961 г., завършил НАТФИЗ през 1985 г. актьорско майсторство за куклен театър при Елена Владова, дебютирал в киното през 1986 г. във филма „Съдията“ на Пламен Масларов като търговецът Дойчин, звезда в театър „Ла Страда“ през 1991 – 1992 и член на трупата на НАТ „Иван Вазов“ от 1993 г., има завидно щастлива творческа съдба.

Постъпателна и успешна кариера, работа с любими партньори и постановчици, хармонична семейно творческа връзка и две деца, като само ненавременната смърт на съпругата му Елена Начева на 24 септември 2022 г. помрачава иначе ведрия и слънчев негов креативен път.

Аз обаче искам да направя разграничения в развитието на любимия ми актьор.

Защото той е един в театър или дублажа, малко по-различен като шоумен и се представя в чувствително по-друга светлина в работата си в киното и тв.

Театралното си развитие той дължи основно на трима режисьори – Теди Москов, който го прави разпознаваем и обичан в „Ла Страда“ в „Ромео и Жулиета“, 1991, по-късно възкресява и „Улицата“ като театрален спектакъл през 2016 г., Явор Гърдев, с когото работи в „Хамлет“ през 2012 г. и Александър Морфов, с който има запомнящи се колаборации в „Дон Кихот“, 1993 и „На дъното“, 1997, тв версия 2001 г.

Оттам до днешните му конгениални изяви като Адолф в „Един мъж не стига“, 2022, на Юрий Дачев и особено нацисткия полковник в „Шошана“, 2023, на Благой Бойчев, са минали повече от три десетилетия и благодарение на упорития му труд са постигнати забележителни резултати.

Попаднал на стабилна драматургия и уверена режисура Лафазанов е органичен, ярък, искрящ от вдъхновение и с устрем ръководи или подпомага развитието на спектакъла към очаквания финален триумф, когато и заслужено получава едни от  най-горещите аплодисменти на публиката.

Натрупал опит и дързост той естествено се насочва  към моноспектакъла – „Пълнолудие“, 2022, и „Комикадзе на кръстюпът“, 2023, за да докаже, че е достоен съперник на съгражданина си Мариус Куркински, истински лицедей и пълноправен господар на сцената и шоуто.

А и не забравяме, че със съпругата му са автори на две много интересни и забавни книги  - „Засукани финтифлюкани приказчуни“ в две части , 1995, и „Пълнолудие или две кофи смях“ , 1999 г.

Между 2000 и 2007 г. озвучава анимационни филми, като най-голям успех постига с неподражаемия си тембър в дублажа на четирите филма от поредицата „Шрек“, върху които работи между 2002 и 2007 г.

Шоуменът Лафазанов блясва в пълна светлина при Теди Москов в „Улицата“, 1992 – 2004 и при Димитър Назаров в „Комиците“, 2007 – 2021, без да  пропускаме „Смях в залата“, 2005 – 2006 на Петър Стоянов.

В „Смях в залата“ Лафазанов е по-скоро домакин на шоуто, давайки възможност на талантливи свои колеги като  Димитър Туджаров - Шкумбата или Петър Петков – Шайбата да  разкрият на макс своя комедиен потенциал.

В „Улицата“ Лафазанов прави своя тв прощъпалник, става национално известен, утвърждава  се в дует с Мая Новоселска и участва в безсмъртни скечове, завинаги белязали нашия тъжен и безкраен преход – да си спомним само незабравимия Страхил Божикравов  - половин човек, работещ на половин щат половин работен ден и бизнесмена, който обича бахура и културата…

Звезда Кръстю Лафазанов става с „Комиците“ и защото шоуто продължи 14 години, и тъй като  имаше концептуално развитие в него, а и защото държеше винаги да е на висота с качествени и предизвикващи емоции драматургични текстове.

Лафазанов бе звезда и на провокативни тв реклами, които възбудиха обществените духове през 1994 г. – „Ще стана милионер!“ с Мая Новоселска – наложи  се видният математик академик Сендов да гостува във „Всяка неделя“ и да обяснява чрез математически анализ на лековерните зрители, че няма как с капачки за „Меринда“ и „Швепс“ да натрупат лесни милиони и особено апотеоза за държавните ценни книжа, с които мастития спекулант не се е справил и от мъка и злоба напуска страната, тъй като „Държавата не може да фалира, това е сигурно!“, заклинание, звучащо доста иронично и неадекватно малко преди България да преживее най-тежката си икономическа криза…

Лафазанов не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

Той се снима основно с Димитър Шарков в мюзикъли по Радичков – „Зелен таралеж“, 1996 и „Гнездото“, 1998,в телевизионния филм „Някога…някъде“, 1996, след което се появява  в „Разбойници коледари“ , 2000 и „Балканска кръчма“, 2000, участва в екранизацията – отново по Радичков – „Ние, врабчетата“ през 2001 г. и в „Двубой“, 2002, по Вазов и Стефан Цанев, за да акостира очаквано в новогодишната програма „Нашите нови години“ през 2022 г.

Прави страхотни интерпретации в постановките на Иван Ничев – „Големанов“, 1995, като Чавдаров , Теди Москов  „Приказка“ по Джани Родари в две части, 1993, пълният чичко, който има рожден ден, при Хачо Бояджиев в „Братът на бай Ганя Балкански“, 1997, Мусаллаков и „Големанoff“, 2003, Големанов и старият господин…

А че е много забавен и искрен като събеседник го демонстрира в известното си интервю със Станислав Иванов във „В главната роля“ от предаването „120 минути“ на 23 април 2023 г.

Лафазанов има близо 40 годишно присъствие в киното ни.

Не е лесна задача да се обхване творчеството му на малкия и голям екран, поради което ще акцентирам на най-физиономичните му и важни изяви.

Посочвам, че още като търговецът Дойчин в „Съдията“, 1986, той залага на обрано, органично и адекватно екранно присъствие, което ще си остане негова визитна картичка и занапред.

В късните години на соца го запомнихме като старшината Пенко в „Аз, графинята“, 1989, на Петър Попзлатев и като младият кмет в „Кмете, кмете…“, 1990, на Пламен Масларов, а за неподправения си и щедър комичен талант загатна още като съпруга в новелата „Крехко равновесие“ на Веселин  Бранев от сборния филм от 1989 г.“Разводи, разводи…“

В годините на малокартинието ни до 2002 г. го гледахме като архитекта Иван Далев в „Жесток и невинен“, 1990, на Искра Йосифова, директора на затвора Пейчинов в „О, Господи, къде си?“ на Красимир Спасов, „Нещо във въздуха“, 1993 на Петър Попзлатев,“Любовни сънища“, 1994 на Иван Ничев, готвачът и Чакалов в „Граница“, 1993 и „14 целувки“, 1997 на Пламен Масларов, Зарко в „Приятелите на Емилия“, 1996 на Людмил Тодоров,  Станоев в сериала „Дунав мост“, 1999,на Иван Андонов,лечителят Благовест Добрев в “Търси се екстрасенс“, 2001 на Михаил Мелтев, уплашеният посетител в бара в „Пратеникът на кралицата“, 2001, на Марк Роупър, кондукторът Ванката в “Хълмът на боровинките“, 2001 на Александър Морфов, селянинът в  „И Господ слезе да ни види“, 2001, на Петър Попзлатев, а в „Рапсодия в бяло“ , 2002, на Стефан Москов бе лакомникът…

Кръстьо Лафазанов демонстрира ярък талант като Климент/Наум в сериала „Морска сол“ от 2005 г. под ръководството на Магърдич Халваджиян и Стефан Савов, много е смешен и забавен като шефа на оперната трупа в „Летете с Росинант“, 2007, на Георги Стоев. Прави силна роля като директора във „Ваканцията на Лили“,2007, на Иванка Гръбчева и е неповторим в телевизионния проект на Любо Нейков от 2011 г.“Велика България“.

Като майстор на епизодичните характерни изяви блести в сериалите на Дочо Боджаков „Патриархат“, 2005, Пенчо Булгуров и „Английският съсед“, 2011, Щърбанов,  като Белия лъв в „Пеещите обувки“, 2016, на Радослав Спасов,  генералът в „Отвъд границата“, 2019, на Петър Одаджиев, Росен , бащата на Яна , във втория сезон на популярния сериал „Мен не ме мислете“, 2023, на Димитър Димитров , психиатърът в „Чалга“, 2023, на Мариан Вълев, свещеникът в „Не затваряй очи“,2024, на Мартин Ралчевски…

Лафазанов присъства и в „Спомен за страха“, 2017, на Иван Павлов, използвал незаснети епизоди от сценария на Константин Павлов за филма от 1980 г.“Масово чудо“ на същия постановчик.

Много е  атрактивен като дядо Коледа в „Smart Коледа“, 2018, на Мария Веселинова, но завинаги остава в съзнанието ни като цар на комичния образ, превъплъщавайки се в цели 13 сезона в образа на Йордан Лютов, бившият кмет на село Извор, в поредицата „Столичани в повече“, 2011 -2019, създадена от Иван Спасов, Христина Апостолова и Евтим Милошев.

Ролята му пасва като боксова ръкавица на шампион, той играе с лекота и вдъхновение, забавлявайки тв аудитория в 170 епизода, в един сериал, който  смело можем да наречем енциклопедия на нашия съвременен живот с всичките му амбиции, крушения и мечти…

Днес Лафазанов е в разцвета на своите сили и талант, в апогея си на актьор.

Познал е съблазните на славата, но си остава все така земен и здраво стъпил на земята, ведро усмихнат, с облика на изначално добър и вярващ човек, готов да помогне на всеки в беда, да брани правдата и справедливостта, да се грижи за семейството и бизнеса си.

Надявам се и бъдещото му развитие да е хармонично и многообразно и още дълги години да ни радва с щедрия си многообразен талант.

Защото го може, а ние като негови фенове  го заслужаваме.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…