НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"

Всички сме попадали в онзи момент, когато светлините в киното са спрели, последната реклама е свършила, приключили са и заставките на продуцентските компании. Тогава настъпва тишината преди началото на филма, а след нея обикновено следва основната му тематична мелодия.

През последните седем десетилетия в непрекъснато променящия се свят на киното има една константа, която е свързана именно с филмовата музика. Става въпрос за творчеството на един човек, който има цели 52 номинации за "Оскар", само с една по-малко от лидера за всички времена по този показател - "Уолт Дисни".

Неговото име е Джон Уилямс. Той композира тематичните мелодии за най-популярните телевизионни програми на няколко континента, включително за церемонни на най-високо ниво и дори за олимпийските игри.

Уилямс е свързан със създаването на музиката за филми като „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“, „Хари Потър“, „Списъкът на Шиндлер“, „Извънземното“, „Челюсти“, „Джурасик парк“ и още редица други популярни заглавия. Във вторник композиторът навърши 90 години.

По-ранните години

Джон Таунър Уилямс е роден в Ню Йорк през 1932 г. Връзката му с музиката сякаш е предопределена, тъй като баща му Джони е барабанист и перкусионист. Още в тийнейджърските си години той започва да се интересува силно от композиране. Най-интересни са му композиции за оркестър, които открива в партитурите и книгите, които баща му носи вкъщи.

Тогава семейството се мести в Лос Анджелис, където за пръв път младият Уилямс взема частни уроци по музика, а в първата си година в университета се включва в джаз бенд.

Първите му по-сериозни изяви се случват на неподозирано място – Военновъздушните сили на САЩ. Там той свири на пиано и медни духови инструменти, а също така дирижира изпълненията на оркестъра на ВВС.

След като напуска армията, Уилямс се местни в Ню Йорк, където се записва в училище за изкуства и учи основно пиано. Тогавашната му мечта е да стане концертен изпълнител, но не очаква, че е толкова добър, колкото водещите таланти от онова време. Затова се потапя по-дълбоко в композирането и свири в джаз бендове в местни клубове.

Първата си работа във филмите той получава като изпълнител. За целта се връща в Лос Анджелис, където за кратко работи с някои от водещите филмови композитори от онова време като Джери Голдсмит и Ленард Бърнстийн.

Тандемът със Спилбърг

Първата му композиция е за комедийния филм „Дади-О“ през 1958 г. По това време основната му работа е в телевизионни програми, благодарение на което си печели популярност.

През 60-те кариерата му бележи възход, а през 1967 г. получава и първата си номинация за Оскар за филма „Долината на куклите“. Един от преломните моменти в живота му е през 1974 г., когато Стивън Спилбърг се свързва с него за филма „Шугърланд Експрес“. Година по-късно двамата работят и по „Челюсти“, за който Уилямс печели втория си "Оскар". В следващите близо 50 години двамата са партньори в редица филми, с които печелят купища награди.

В годината след „Челюсти“ близкият приятел на Спилбърг – Джордж Лукас, търси композитор за фантастичния филм, по който работи. Въпреки бюджетните ограничения, съмненията около реализацията на филма и това какво може да представлява той изобщо, амбициозният Спилбърг търси възможно най-добрия човек, който да композира музиката. Уилямс се съгласява и решава да развихри изцяло идеите си за композиция със симфоничен оркестър като черпи вдъхновение от произведения на Дворжак и Рихард Щраус.

Разбира се, става въпрос за музиката на епизод IV от сагата „Междузвездни войни“ – „Нова надежда“. Произведенията му от този филм са определени като най-добрата филмова музика за всички времена от Американския филмов институт. До ден днешен това е и най-купуваният запис на непопулярна музика в историята.

Три години по-късно в „Империята отвръща на удара“ се появява и „Имперският марш“, който ще остане емблемативен за образа на най-известния злодей в историята на киното – Дарт Вейдър.

80-те носят нови постижения с филмите за Индиана Джоунс, Супермен и „Извънземното“. Но за пръв път тандемът Спилбърг – Уилямс е на път да се разпадне през 1993 г.

Тогава режисьорът моли своя добър приятел да създаде музиката за филма „Списъка на Шиндлер“. Когато гледа суровия материал от лентата Уилямс първоначално отказва, защото съдържанието му повлиява силно. По-късно двамата разказват за разговор помежду си.

„Наистина мисля, че трябва да намериш по-добър композитор от мен за този филм“, казва Уилямс. Спилбърг пък отвръща просто: „Знам, но всички други са мъртви“.

Резултатът – петият и засега последен "Оскар", който Уилямс получава за филмова композиция.

Музиката извън филмите

Джон не работи само и единствено по филми, въпреки че славата му е свързана с това. Между 1980 и 1993 г. той е диригент на популярният „Бостън попс“ оркестър. Композира и музика за концерти, а има и своя симфония. Негови са и композициите на темите за Олимпийските игри през 1984, 1988, 1996 и 2002 г., за което е удостоен с най-високо отличие на Международния олимпийски комитет.

„Музиката, която съм правил извън филмите, винаги е била забавление за мен. Начин да се насладя на почивката извън структурите и изискванията за филмова музика, да напиша нещо, което лично усещам“, казва той пред Би Би Си.

Уилямс има три деца. През 1956 г. се жени за актрисата и певица Барбара Руик, с която са заедно до смъртта й през 1974 г. Тя е майка и на трите му деца, едно от които е вокалистът на „Тото“ – Джоузеф. През 1980 г. се жени повторно за фотографката Саманта Уинслоу.

В последните години Уилямс все по-често мисли за оттегляне от киното. Пред "Ню Йорк Таймс" той споделя, че пандемията е била благословия за него, защото за пръв път от години не е трябвало постоянно да гони срокове за завършване на музика.

„Не искам кой знай колко да правя филми повече. Шест месеца на тази възраст са много време. Много по-щастлив съм, докато работя по време на пандемията с музиканти и правя най-добрата възможна музика с ръцете си.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

131 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора

Табутата в българската класическа литература за деца

 

Психоаналитични ракурси