ДЖУЛИАН РАЙЪЛ, ДАРКО ЯНЕВИЧ, DW

Правозащитна организация със седалище в Сеул сочи рязък скок в броя на екзекуциите в Северна Корея, свързани с чужда култура, религия и „суеверия“. Организацията „Работна група за транснационално правосъдие" (TJWG) е проучила екзекуциите в Северна Корея преди и след затварянето на границите през януари 2020 г., което диктаторът на страната Ким Чен Ун беше обяснил със защитата на страната от коронавируса. За нуждите на проучването са били интервюирани 880 бегълци от диктатурата на Ким.

 

Броят на осъдените расте

Според тези данни 153 души са били осъдени на смърт в Северна Корея между януари 2020 г. и средата на декември 2024 г. по различни обвинения. Това представлява ръст от почти 250% в сравнение със същия период преди затварянето на границите през януари 2020 г.

Скокът обаче е още по-силно изразен, когато става въпрос за смъртни присъди, свързани с култура, религия (включително притежание на Библия) и „суеверие“: 38 души са били осъдени на смърт за тези престъпления в рамките на по-малко от пет години след януари 2020 г. - в сравнение със седем души, осъдени за същия период преди това.

„Преди затварянето на границите убийството беше най-често посочваното престъпление, наказвано със смърт“, казват правозащитниците. През последните години „акцентът се измести към провинения, свързани с влиянието на чужда култура и информация - например от южнокорейски филми, сериали и музика“, както и по обвинения, свързани с религията и суеверията.

 

Децата на елита са "пристрастени" към чуждестранно съдържание

Според експерти тази промяна показва нарастваща готовност от страна на режима на Ким Чен Ун да използва смъртните присъди, за да си осигури лоялност и да потуши всякакви признаци на недоволство.

„Вече е твърде късно за севернокорейския режим да върне този дух обратно в бутилката“, казва Грег Скарлатою, изпълнителен директор Комитета за правата на човека в Северна Корея, чието седалище се намира във Вашингтон. По думите му в Северна Корея репресиите стават все по-сурови. „Броят на истинските привърженици на режима намалява драстично. Вместо идеологическа индоктринация, режимът все повече залага на насилието", казва той.

Скарлатою посочва и друго: „Младите синове и дъщери на севернокорейските елити, живеещи в градските райони, са пристрастени към контрабандно внесената южнокорейска попкултура и американските екшън филми. Те са готови да рискуват живота си, за да получат достъп до такива съдържания", казва той.

В един момент дори Ким Чен Ун изглежда симпатизираше на южнокорейската култура – през 2018 г. той присъства на концерт на южнокорейски попзвезди. Времето на "кей-поп дипломацията" обаче изглежда окончателно приключи.

 

"Режимът се страхува от музикални видеоклипове и телевизионни предавания"

Според сеулския новинарски сайт „Daily NK" през януари 2022 г. жена на около 20 години и нейният приятел са били публично екзекутирани в провинция Южен Пхенян за гледане и разпространение на южнокорейски филми, сериали и други телевизионни програми. Екзекутираната жена е дъщеря на високопоставен служител в Министерството на държавната сигурност на Северна Корея. Очевидно това не е било достатъчно, за да спаси живота ѝ. Останалите членове на семейството на жената са изпратени в изправителен лагер.

На около 300 местни жители е било наредено да присъстват на екзекуцията, а двайсетина от тях, обвинени, че са взимали под наем или споделяли музика и филми на неназованата млада жена, е трябвало да седят на първия ред, докато е изпълнявана присъдата. Впоследствие всички те са били арестувани.

"Това е ужасяващо, но трябва да призная, че не е голяма изненада", коментира  Сонг Йонг-Че, южнокорейски учен и активист от Световната коалиция за спиране на геноцида в Северна Корея. "Това са методите, които режимът използва, за да упражнява контрол над хората, и ако усети, че губи този контрол, тъй като все повече севернокорейци гледат чужди филми, единственото средство, с което разполага, е насилието", казва той.

Режимът на Ким Чен Ун се страхува от музикалните видеа и телевизионните предавания, защото знае, че те дават на народа му представа за света отвъд границите на Северна Корея и разкриват лъжата, че живеят в рай. „Последното нещо, което той иска, е образите отвън да разпалят свободното мислене и стремежа към свобода и щастие", посочва Сонг.

 

Активисти критикуват забраната на Сеул за пропаганда чрез балони

Голяма част от това чуждестранно съдържание попадаше в страната благодарение на активисти, които записваха материалите на USB-флашки и след това ги изпращаха през границата с балони. Миналата година правителството на Южна Корея прие закон, забраняващ тази практика, като президентът И Дже-Мьон се надяваше така да подобри отношенията с Пхенян.

Сонг счита забраната за „огромна грешка“:

„Ако наистина искаме да помогнем на хората в Северна Корея, трябва да им предоставим достъп до повече информация“. Като „грешка с епични размери“ определя решението на Сеул и Грег Скарлатою: „Роден съм и съм израснал в комунистическа Румъния и разбирам силата на информацията от външния свят. До 80% от румънците не вярваха на пропагандата на режима и слушахме новини от Дойче Веле, БиБиСи, Гласът на Америка и Радио Свободна Европа. Всички тези радиостанции изиграха решаваща роля по време на падането на режима на Николае Чаушеску през декември 1989“, казва той.

Скарлатою е убеден, че севернокорейците трябва да чуят историята за просперираща, свободна и демократична Южна Корея. А това може да стане само чрез листовки, разпространявани с балони, или с помощта на някои други силно ограничени средства за доставка на информация в страната им.

„Мисля, че всеки е луд. Възхитен съм от хората, които са смятани за най-нормални, защото на мен те ми изглеждат най-странни от всички.“

Джони Деп, американски актьор, роден на 9 юни преди 63 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти