SKIF публикува словото на Чавдар Гюзелев, изнсено пред абитуриентите в Американския колеж на 19 май 2025 г.
Скъпи абитуриенти,
За мен е чест да съм тук пред вас, вашите преподаватели, родители и с напълно осъзната отговорност, да произнеса слово по случай завършването ви. Няма да се преструвам – когато получих любезната покана, ме заляха емоции от най-различен характер – от почуда, изненада, гордост, разбира се радост, но най-вече боязън. Запитах се, с какво аз съм заслужил това признание, какво бих могъл да ви кажа от позицията на моята възраст и извървян път, което да достигне до вас и да ви докосне.
И тогава ме осени спомена за моята баба, дългогодишна учителка по математика, за която нямаше нищо по-важно от образованието и до сетния си дъх четеше и препрочиташе любимите си книги. Беше превърнала стремежа към знания в култ до такава степен, че всичко останало в живота й отиваше на заден план. Сетих се, че тогава, като подрастващ буен младеж, аз гледах на нея и нейните идеали почти иронично и скептично, както сигурно всеки млад човек гледа на по-възрастните и с известна досада слуша и задържа вниманието си върху техните опити да ни предадат ценностите, в които те вярват. И особено, ако някои от тези ценности означават да се положат усилия за натрупване на знания и ни лишават от по-приятни леконравни удоволствия.
Днес аз разбирам и чувствам тaзи липса на връзка между поколенията все по-осезателно. Разбира се, днес светът е различен, с друга динамика, изпълнен с други предизвикателства, които на пръв поглед нямат много общо с онзи тогава. Дали е така, обаче? Дали сме се отдалечили толкова много от онези идеали и ценности и с какво сме ги заменили?
Повече от 15 години преподавам на млади хора, малко по-големи от вас и разбирам вече, че моята мисия като учител, не е само да бъда проводник на знанията, които съм натрупал през годините, но е най-вече в усилието, способността да изградя мостове между поколенията, да се опитам да разбера стремежите, въжделенията, мечтите и особеностите на начеващите в живота млади хора и да не изглеждам в очите им като вкаменен фосил, отдалечен безвъзвратно от техния, вашия свят. Не лесна задача, но си заслужава, особено когато виждам резултатите от тези усилия.
Но ние сега тук живеем в свободна страна и това е най-съществената предпоставка за диалог, за обмен на мнения, за спорове, за противопоставяния, за дискусии и размяна на “гледни точки”, за търсене на “истината”, за изграждане на общности с различни, противоречащи си идеи, които могат да се излагат без страх, че ще бъдат санкционирани или дори въдворени за това.
Всичко дотук изброено, няма как да се състои и реализира, без спомената дума “свобода”. Вие сте родени, в свободна и демократична България и за вас тя е даденост, нещо напълно нормално, което не подлежи на съмнение и оспорване. И така би трябвало да бъде.
Но съвсем не толкова отдавна, колкото това сега ви се струва, у нас тази свобода бе отнета и то за един дълъг период от време – почти половин век. Мога да говоря за това от първо лице, защото до 30-тата си годишнина живях в онова мракобесно време. Време, по което за съжаление някои все още изпитват носталгия, идеализират и фалшифицират.
Вашият прекрасен, американски колеж, в който получавате безценно образование, спира да съществува по времето на т. нар. социализъм и отваря отново врати, в зората на демокрацията. А към нея се запътихме бавно и мъчително, водихме битки. Преходът не бе лек, някои казват, че дори още не е приключил. Де факто и де юре, ние живеем в демократично, свободно общество, но в съзнанието на милиони хора, изградили манталитета си в онова време, конструирали животите си съобразно фалша на онази епоха, думата демокрация е натоварена с негативна конотация.
Демокрацията съвсем не е приета еднозначно и радушно, обратното – много хора бяха уплашени, стресирани, когато бяха изтръгнати от онова безвремие, имаше дори понятие за онзи период – наричаха го “застой”. Социален, ментален, културен и духовен застой. Някои го харесваха, чувстваха се в свои води там, където е мътно, където виреят само паразити и големи, кръвожадни риби, където властват законите на злото. Не мислете, че всички хора искат да бъдат свободни, да пътуват където си поискат, както вие можете и както приемате това за най-нормалното и естествено нещо, неподлежащо на обструкция. На някои им харесваше затвора, зад “Желязната завеса”, не ги интересуваше и вълнуваше свободният и проспериращ свят, нямаха стремежи, бяха свикнали със сивотата и мрака, някак живуркаха.
Ще попитате, може би, защо ви разказвам всичко това, след като е отминало, а за вас далечно и навярно не особено ясно време. Причината е, че това, което вие имате като даденост, съвсем не е сигурно, стабилно и вечно. Антидотът срещу това е паметта, разказа за травмата и осмислянето на преживяното. Все още, а може би и винаги ще живеем и сред хора, които не искат да са свободни, дори ненавиждат свободния свят и ценностите му. И не само у нас. Навсякъде има тежнения към уеднаквяване, към орязване на права и свободи, към принизяване към ниското, дори ненавист към стремежите към духовното и възвишеното.
Трябва да знаете, че вие сте щастливци, късметлии и да, живеете във време пълно с неясноти и трепети относно бъдещето, но имате изградена основа – демократичната тъкан, която осигурява и ви дава, дарява с неподозирани, почти безкрайни възможности, стига да сте готови да разперите крилете на въображението си и да отприщите творческия си потенциал.
Когато аз бях на вашите години, това не бе възможно. Когато демокрацията и свободата отсъстват, светът е затворен, сив, тъжен, мрачен и безперспективен. Отнети са ви стремежите, инициативата, предприемачеството, възможностите за развитие, дори мечтите. Други мислят заради вас, други определят какъв ще бъде животът ви, къде и как ще го изживеете. Така беше с нас, в такова време бяхме родени и живяхме ние.
Вие сте рожби на свободата, на светлината. Доказателството е това, което ни заобикаля тук, това прекрасно и вдъхновяващо място, възродено като птицата феникс, за да ви дари с даровете на просветата. Да, този прекрасен колеж, също е беше в клетка, зад Желязната завеса, погребан под мантията на посредствеността.
Ще ви кажа и още нещо – никой не вярваше, че онова фалшиво, жестоко и смазващо време ще приключи, че някога пак ще сме част от цивилизования свят, че ще можем да дишаме свободно, да се почувстваме равностойни. Но ето, че сме тук. Аз с тогата пред вас, като част от реализиран сън, сякаш генериран от ИИ във фентъзи филм. Не, това е реалността. Американският колеж е възроден, обновявящ се, даряващ ви със способност за критично мислене, безценни знания, с дългосрочни перспективи, които ви осигуряват равностоен старт в живота, в огромния, отворен и очакващ ви свят.
Но този свят отново се тресе, пак сме свидетели на безумни жестокости, на кървави войни, някои непосредствено до нас. Как да живеем, да съществуваме, да учим, да градим животите си, да се забавляваме, обичаме, работим и творим, когато върху цивилизовани, красиви и мирни градове падат бомби, убиват невинни граждани, деца, рушат църкви, болници, театри… Бих искал да имам отговор, да дам съвет, рецепта, но се опасявам, че не бих могъл. Знам само, че не можем да стоим безучастни, да се правим, че това го няма, че можем да съществуваме, сякаш не се е случвало. Знам също, че хората намираме убежища, адаптираме се, свикваме и, за съжаление – примиряваме се.
Бих искал да ви кажа, да ви призова – не се примирявайте! Не се отказвайте, не стойте в зоната на безразличието, на неучастието, на отдръпването. Иначе, свободата, която сега ви е даденост, може много бързо да бъде заменена, с онова мрачно и безнадежно състояние. Тя е крехка и нежна и има нужда от обгрижване и отбраняване. Нищо не е безвъзмездно дадено и подарено, а е извоювано с жертви, които не бива да бъдат забравени.
Ще се върна към патетичния епизод с баба ми. Споменах думата убежище. Нейното бе образованието, книгите. Изглежда илюзорно, но повярвайте ми, то е истинска крепост. Образование, памет и свобода. Това, днес ми се струват думите, които са жизнеутвърждаващата канава на пътя, по който ще поемете.
---
ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ завършва НХА, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“, съответно бакалавър и магистър при проф. Борислав Стоев и проф. Владислав Паскалев. През 2016 г. защитава докторантура на тема „Kонструиране на пространството в книгата и театъра“ в НБУ с научен ръководител проф. Виолета Дечева. От 2011 г. до 2016 г. е хоноруван преподавател по „Графичен дизайн“, департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ в НБУ, а от 2016 г. - щатен преподавател. След дипломирането си в НХА заминава за Италия, където се установява в следващите години. В средата на 90-те се връща в България и продължава да се занимава с графичен дизайн. През 1997 г. е поканен от режисьора Стефан Москов за сценограф на театралната продукция „Майстора и Маргарита“. Има множество самостоятелни изложби у нас и в чужбина, както и участие в групови изложби. От петнайсет години е графичен дизайнер на списанието „Християнство и култура“, а от три години - на списание „Култура“. Автор е на графичното оформления на редица корици на книги за различни издателства. Носител е на награда на „Директа”, представител на хартии „Фабриано“ в осмото международно триенале на графиката – София, 2019. Член е на СБХ в секция „Живопис“.
Източник: фейсбук
