Ю Хуа е китайски писател и есеист. Роден през 1960 г., той е смятан от мнозина за най-великия от живите в момента китайски писатели. По време на посещението си в България за тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София", той даде интервю за БТА на 25 април 2025 г. в "Щрак".

---

 Кое е най-важното, което биха искали да научат за Китай читателите ви от други страни?

- За мен най-важното е читателите да узнаят живота и състоянието на хората в Китай.

 

Вие споменавате в книгата си "Китай в 10 думи" (издадена в България от "Жанет 45", бел. БТА) "менташките новини", които понякога са единствените, които говорят за някои теми (защото не са официална медия и не следват официалната линия - бел. БТА). Но няма ли опасност хората да започнат да вярват на "менташките" новини повече, отколкото на официалните медии?

- В момента в Китай това явление е достигнало нови равнища. Хора избират да не гледат традиционните медии, за да се информират от тях, вместо това влизат в "Доуин", което е китайския "Тик-Ток", избират да влизат в "Уи чат", което е  нещо като китайския "Фейсбук" (но има и система за разплащания - бел. авт.), в "Малката червена книга" (Сяохуншу, друго китайско приложение - бел. авт.), където е пълно с фалшиви новини. Тези ментета, за които аз писах в книгата си, те поне имаха някакъв първоизточник, някакъв образец. Те бяха подобие. Докато в момента фалшивата информация възниква просто ей-така, без никакво подобие на истинност. В момента, когато попадна на някоя новина, гледам дали е излязла същата в някоя от официалните медии, например Синхуа. Доскоро нямах приложението на Синхуа на телефона си, но наскоро го изтеглих, за да проверявам дали тези новини са истински. Ако ги няма в тези авторитетни медии, означава, че има нещо гнило.

Най-важното е да проверявам информацията, на която попадна. Иначе често има информация, че някой е починал и това е фалшива информация, която може да се удостовери само с традиционните, с официалните медии. По отношение на фактите, те са много стриктни, но по отношение на отношението към фактите, те заемат официалната позиция. Понеже аз вече съм живял 65 години в Китай, единственото важно за мен е да си изясня дали нещо е истина, или не. Ако питате какво отношение аз имам към него, това си е лично моя работа, не се влияя от позицията на когото и да било.

 

Допускам, че Вие самият може да заемате позиции, които да повлияят на мнението на други, като лидер в културната сфера...

- Със сигурност не ставам за лидер, но това, което мога да направя като писател, е да изразявам отношение към реалността, което много мои читатели възприемат като собствено. Те възприемат това, което аз пиша, като изразяване на техните собствени емоции.

 

В книгите си често пишете за Културната революция, която е изключително интересно време. Но за самият Вас това е спомен, нещо, на което сте присъствал. Смятате ли, че хората, които са родени след нея, нямат личен опит, могат да усетят какво е било тогава?

 - Би трябвало по-младите китайци да са способни да разберат историите, за които разказвам. Моите читатели в Китай са във възрастовата граница от начални ученици до възрастни пенсионери. Това е нещо, което всички знаят - че моят читателски кръг е най-широк, от 10 и повече години до 80 и повече години! По-младите читатели, много от тях научават за Културната революция именно през моите романи като "Братя", "Живи" (издаден на български от "Жанет 45") и "Сю Сангуан продава кръвта си".

 

Каква е ролята на паметта в изграждането на китайската културна идентичност?

- В момента оцеляването на паметта, не само в Китай, а и в целия свят, е по-трудно, отколкото преди. Всеки ден ние се изправяме пред вълни от нова информация, от новини, истински и фалшиви. Все едно всеки ден продължава да вали сняг, а ние чакаме да изгрее слънце. Надяваме се снегът да спре и слънцето да изгрее. Слънцето тук е нашата памет. Нашата памет бива потулвана от все повече и повече информация. Но една от силните страни на паметта е, че тя не изчезва. Тя оцелява в писалките, или устите, на едно малцинство, която я предава нататък във времето. А тези вълни от информация са също като един снеговалеж, който след като изгрее слънцето, много бързо се разтапя! Така че моята работа е да продължа паметта. Облаците не се прогонват, те сами се разсейват.

Факт е, че територията на литературата се смалява. Всяка година става все по-малка, тъй като читателите, които се интересуват от нея, намаляват. Да не говорим за това, че в момента изкуственият интелект е на път да замени писателите! Но аз не се притеснявам. Аз преподавам писане в един китайски университет и винаги казвам на студентите си, че хубавото писане винаги идва от човешката индивидуалност. Единствено ако тръгва от човешката индивидуалност може да се постигне някаква универсалност, която да срещне отклик в читателите. Но след появата на такива инструменти и компании като "Оупън Ей Ай", моето гледище се промени. Това, което казвам на моите студенти вече е, че вашето писане трябва да е индивидуално, индивидуално и пак индивидуално! Понеже изкуственият интелект може да замени универсалността на писането, но не може да замени индивидуалността. Единственото предимство на човека пред изкуствения интелект е индивидуалността. Силата на изкуствения интелект е универсалността. Индивидуалността е вечното качество на човека.

Една от силните страни на литературата е, че тя може да превърне фактите в нещо затрогващо, което докосва човешкото сърце. Може да има един факт, който е пренебрежим, лесно забравим, но литературата посредством едно живо описание може да го превърне в нещо ценно и незабравимо.

 

Каква е причината насилието в книгите Ви да е толкова реалистично описано?

- Вероятно има връзка с детските ми изживявания по време на Културната революция, защото тя избухна, когато аз бях дете. В ранния етап по улиците се случваха жестоки стълкновения между различни групи хора, включително с огнестрелни оръжия. След това пък дойде етапът на низвергването и събарянето от власт на най-различни групи хора, които бяха публично критикувани и бити. Така че насилието беше неизменна част от моя живот тогава.

 

Източник: Асен Георгиев, БТА

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„За да бъде актьор, човек трябва да е устойчив като старите обувки.”

Пиърс Броснан, ирландски актьор, роден на 16 май преди 72 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Двойникът“ – обърнете внимание

Един филм, излязъл на екран в България преди 45 години, като никой друг слага пръст в раната на съвремието – с постистината, с фалшивите новини, с хибридните войни, с мотото на социалните мрежи „всеки сам си преценя“…

Истинско и честно

 

"Видно е,  че  българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата. Криво разбиране, което, уви, задълбочава идеята за провинциалност, а и е тъжно, че го наблюдаваме и при дебютанти" - коментар на проф. Амелия Личева

"Моят любовен август“ като пътуване до ръба на живота

Романът ня Неда Антонова е и правдиво пресъздаване на психиката, манталитета, поведението и емоционалния свят на 14-годишните ученици, при това преимуществено от женска гледна точка. Тя е една от най-силните и важни родни книги, излезли през 2025 година.