В едър план

 

Той завършва театрално изкуство в колеж в Индиана, а първата му знакова роля е в култовия сериал "Бар Наздраве".

 

“Исках да създам нов свят, който да се равнява на раждането на титаните след съединяването на Уран и Гeя. Небето и земята. Идеята беше създаването на нова хуманност", казва режисьорката

 

Филмът „Жените наистина плачат“ ще бъде излъчен в рамките на програмата „Особен поглед“. 

 

На 9 юли актьорът, сценарист, писател и режисьор става на 65.

 

 

Бекмамбетов в истинския смисъл на думата е качественият щемпъл на съвременното руско кино.

 

Наричат го „поет на киното”, демоничен тип, който говори езика на подвижните образи като бял магьосник, един от най-великите режисьори.

 

Тя избягва да споделя политическите си възгледи или каквито и да е детайли отностно личния си живот.

 

Той винаги е работил това, което обича. Особено след като се е влюбил в седмото изкуство покрай „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ (1969) 

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.