ТЕОДОРА БЪРЗАКОВА, "Свободна Европа"

Той пробива в международното кино през 1968 г. с ролята на жадния за власт Питър във филма "Лъвът през зимата". Половин век и десетки роли по-късно сър Антъни Хопкинс е на 83 години и описва актьорската игра като "най-лесното нещо вече". И това едва ли е толкова изненадващо, след като негови са легендарни превъплъщения, сред които на Ричард Никсън, Алфред Хичкок, Папа Бенедикт XVI, Крал Лир, Пабло Пикасо и, разбира се, Ханибал Лектър.

"Всяка роля се вмъква в история от живота", казва наскоро Хопкинс в интервю за списание "Ню Йоркър".

Тази седмица той стана най-възрастният актьор, номиниран за "Оскар" в категорията за главна мъжка роля. Номинацията е заради участието му в "Бащата", където Хопкинс играе възрастен мъж хватката на деменцията, лутащ се между съзнание и объркване.

Според филмовите критици това е едно от най-добрите изпълнения на Хопкинс, на моменти гневно и объркано, а в други безпомощно и предизвикателно. Сценарият на филма напомня на лабиринт, който потапя зрителя в разбърканото съзнание на бащата: героите изведнъж изчезват или сменят лицата си, настройките се променят и ние чувстваме дезориентацията заедно с него. Както винаги, Хопкинс е майстор на това да предаде всичко случващо се в главата на героя му на екрана. Виждаме как неговият герой се обърква в мислите си или пък се бори срещу тези, които идват непоканени.

Той е в челните редици на състезанието за най-добър актьор на Академията, година след като беше номиниран за „Двамата папи“ и три десетилетия след като спечели Оскар за ролята си в „Мълчанието на агнетата“. Естествено, рафтът му със статуетки е далеч по-голям с три награди на БАФТА, две награди Еми, един Златен глобус. През 1993 г. кралица Елизабет II го посвети като рицар заради заслугите му към сферата на изкуствата. През 2008 г. получи почетната награда за цялостен принос на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство.

През последната година се е отдал на изолация в дома си в Лос Анжелис, откъдето редовно изпраща позитивни емоции на милионната си публика в Инстаграм. Той свири на пиано, рисува, чете и си играе с котката. Животът му изглежда чудесен.

"Не съм работил, откакто завършихме "Бащата". Всъщност участвах в един филм по Zoom. Беше много странно, мисля, че е за машина на времето. Но беше забавно и трябваше да науча много реплики. Това ми хареса. Поддържа ми мозъка", казва той.

Филип Антъни Хопкинс е роден на 31 декември 1937 г. в малкия пристанищен Порт Толбът в графство Уелс, Великобритания. Баща му, както и дядо му, са хлебари, но той се запалва по актьорството още на 17-годишна възраст, когато случайно попада на аматьорска театрална постановка. Още тогава свири на пиано и затова получава стипендия за Уелския колеж по музика и драма в Кардиф. През 1961 г. отново със стипендия е приет в Кралската академия на изкуствата в Лондон, а само 4 години по-късно започва да играе в Националния театър.

Продължава да играе на Уест Енд до 1989 г., а любимата му роля е на Крал Лир в едноименната пиеса на Шекспир. Киното обаче го влече далеч от Великобритания и той се мести за първи път в Калифорния през 70-те, за да развива филмовата си кариера. Установява се окончателно в САЩ през 90-те години след огромните си успехи в Холивуд.

За актьорските си умения Антъни Хопкинс говори като за нещо незначително, което просто идва естествено. Важното е сценарият или пиесата да са добре написани.

"Когато имаш перфектния текст пред себе си, ти не трябва да правиш нищо. "Мълчанието на агнетата", "Бащата". Те са близо до перфектни. Когато научиш езика, тези думи информират тялото ти. Те местят теб в сцените. Същото е като да свириш на пиано някое произведение на Шопен", казва той.

"С актьорската игра във филмите, както и при Шекспир, е същото. Не трябва да играеш. Всичко е там за теб, написано е. Но ние често се опитваме да го превърнем в бълвоч, като се чудим какво означава."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„За да бъде актьор, човек трябва да е устойчив като старите обувки.”

Пиърс Броснан, ирландски актьор, роден на 16 май преди 68 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев