Най-голямата награда за преподавателя е успехът на учениците му. Ако се съди по успехите на първия му актьорски клас в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Пенко Господинов има повод за гордост. 18-те студенти завършиха тази година и на 1 юли изиграха едно от последните си представления заедно като „Клас – Пенко Господинов" в Театър „София" - „Солунските съзаклятници“. Пиесата ще бъде изиграна още веднъж от абсолвентите – на 25 юли.
Ден по-рано, на 30 юни, Господинов получи награда за най-добър актьор от фестивала SFAAF (South Film and Arts Academy Festival) в Чили за участието му във филма „Далеч от брега“ на режисьора Костадин Бонев, който получи още 4 приза от 33-тото онлайн издание на базирания в Бургос кинофорум. Това не е първата награда за участието на актьора във филма, който е сред победителите на Oniros Film Awards през ноември 2019 г. Продукцията, базирана на романа „Чайки далеч от брега” на Евгений Кузманов, има и други отличия от фестивали във и извън България.
Зад тези успехи стои трудът на Господинов като преподавател и актьор, който близки до него хора определят като неуморен.
Пенко Господинов е роден през 1970 г. в Стара Загора. През 1995 г. завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Д. Гюрова и проф. П. Марков. Има десетки роли в театъра и киното.
Сред значимите му театрални роли са Молиер в „Съзаклятието на лицемерите“ от Михаил Булгаков, Треплев в „Чайка“ от Антон Чехов, Катурян Катурян в „Пухеният“ от Мартин Макдона, Мартин в „Паякът“ от Йордан Славейков и Димитър Димитров, Княз Мишкин в „Идиот“ от Ф. Достоевски.
Играе във филми като „Нашите лични животи“ (реж. Дени Коте, 2006 г.), „Военен кореспондент“ (реж. К. Бонев, 2007 г.), „Аз съм ти“ (реж. П. Попзлатев, 2012г.). Познат е и с ролите си в телевизионни сериали като „Седем часа разлика“ и „Недадените“. Има опит в дублажа. Носител е на десетки награди.
Започва да преподава през 2009 г., когато неговият учител проф. Пламен Марков го кани да му стане асистент в НАТФИЗ. „От първия си ден в академията усетих, че това е нещо, което искам да върша“, казва Господинов в свое интервю пред БНТ. През 2015 г. той става доктор по театрално изкуство, а през 2016 г. става доцент.
Тогава взима и първия си клас, който завърши тази година. Първата постановка на 18-те млади актьори е „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир. Следват премиерите на „Платонов" по Чехов, на „Дон Жуан Тенорио" по текстове на Молиер и Киркегор, на „Солунските съзаклятници" от Георги Данаилов с режисьор Анастасия Събева, „Лейди Макбет от Мценска околия" от Николай Лесков и „Ерофеев" по текстове на Венедикт Ерофеев.
„По отношение на актьорската им подготовка аз изповядвам, така да се каже, теорията за тоталния актьор и много държах на тяхната физическа, вокална, движенческа, телесна кондиция. Затова в моя екип поканих възможно най-добрите специалисти в тези дисциплини. И резултатите, които те показаха в дипломните представления, ми дават увереността, че съм на прав път“, казва Господинов в интервю.
„Съвременната театрална среда специално в България не е много взискателна към актьора, не е чак толкова претенциозна за съжаление, но аз се надявам, че рано или късно представленията ще имат нужда от актьори, които са много добре подготвени физически, вокално, духовно преди всичко. Целта ми беше да им осигуря всички възможности, които академията предлага, така че те да се чувстват уверени, добре подготвени и да не спират да се грижат за таланта си през цялата си кариера.“
