МАЯ СТЕФАНОВА, "Дневник"

За родените в годината на аварията като мен "Чернобил" е нарицателно - мистериозен ужас, за който мнозинството от родителите ни, а и не само те, не знаят, a може би и не искат да влизат в детайли. От дете помня как всички с някаква насмешка повтаряха, а и продължават да си припомнят с наближаването на април и май всяка година как властите са ги успокоявали, че е безопасно да ядат марули на Гергьовден. Гледала съм множество снимки на фотографи и туристи, осмелили се да обиколят "мъртвия град" Припят, и винаги ме е озадачавало как всичко изглежда сякаш е било пометено за секунди - сякаш някаква вълна е минала и е отнесла хората, но е оставила техните следи там като огромен предупредителен знак за човешкото измерение на трагедията. Знам, че районът е отцепен от десетилетия, че мястото на инцидента лежи под бетонен саркофаг, но никога не съм си давала сметка какво е коствало всичко това.

Ужас, който е реалност

Минисериалът от пет части на Sky Atlantics, копродуциран от HBO, "Чернобил" стреля директно в проблематичната тема още със заглавието си, но едва когато се изправиш пред първи епизод, разбираш, че гледаш нещо много повече. Не е документалистика, а доку-драма, която няма претенция да отразява педантично реалните събития и хора, но улавя основните персонажи, както и минорните нюанси на историята. От онези, заради които след всеки епизод гледаш надписите в лек ступор и сякаш започваш да усещаш радиацията вътре в себе си под формата на разяждащи въпросителни и тъга по човешката природа. Защото не гледаш просто нечия фантазия в жанра хорър, а гледаш драматизация на истински хорър. Ужас, който е реалност.

Още след първите три епизода (пилотният бе излъчен на 6 май) поредицата зае челното място в топ 250 на IMDb за телевизионни продукции и се превърна в най-високо оцененото заглавие на HBO във филмовата база данни с рейтинг 9,7 и над 820 ревюта от потребители към момента на публикуване на този текст.

Зад един такъв успех не стои случаен екип. Сценарият е на Крейг Мазин ("Снежанка и ловецът", "Големият ергенски запой"), който е и изпълнителен продуцент заедно с Каролин Щраус ("Игра на тронове") и Джейн Федърстоун (Broadchurch). Режисьор е Йохан Ренк ("В обувките на Сатаната", "Викинги").

Главните роли също са поверени в сигурни ръце, които съвсем заслужено биха могли да получат "Еми" или "Златен глобус" за превъплъщенията си в "Чернобил". Джаред Харис е в ролята на академик Валерий Легасов - видния съветски ядрен физик, който като част от екипа за спешно реагиране, е един от първите, които си дават сметка за мащаба на бедствието. Стелан Скарсгард играе съветския вицепремиер Борис Щербина, назначен от Кремъл да ръководи правителствената комисия за Чернобил, сформирана часове след инцидента. Емили Уотсън е Улaна Kомюк - съветски ядрен физик, която трябва да разбере как точно се е случил инцидентът.

"Каква е цената на лъжите?

Не е в това, че ще ги объркаме за истина. Истинската опасност е, че ако чуем достатъчно лъжи, тогава не можем да разпознаем никоя истина. Какво можем да сторим тогава?" С тези думи на героя на Харис - академик Легасов, започват първите минути от сериала, който ни пренася точно две години и една минута след взрива. Мигове преди той да се самоубие.

В подкаст на HBO, озаглавен с часа на експлозията на ядрения реактор "1:23:45", създателят на поредицата Крейг Мазин обяснява, че именно "цената на лъжите" е и лайтмотивът на "Чернобил". Сценаристът разказва, че е бил на 15 години, когато чува за инцидента, и помни само как това е било голяма новина и че светът е изглеждал разтревожен. Заради факта, че Съветският съюз се е опитал да прикрие реалните размери на катастрофата, Западът, а всъщност не само той, не е разбрал колко човешки животи са били жертвани за минимализирането на последиците от катастрофата, нито пък колко много пластове има историята. "Експлозията е била само началото на поредица от събития, които изглеждат невъобразими и трудни за вярване", казва той.

В ревюто си за The Moscow Times Дженифър Еримеева пише, че "Чернобил" се гледа трудно не само заради стряскащите факти и нагледните картини от историята, които пресъздава, но и заради всички човешки теми, който Мазин успява да вплете в майсторския си сценарий. "Той и екипът му са си написали домашното, вникнали са в историята, науката и дори в тик-така на "Чернобил", както и в сведения от първа ръка от книгата на Нобеловия лауреат Светлана Алексиевич "Чернобилска молитва". Да гледаш сериала е бърз курс по ядрена физика, но по-важното - провокира размисли за значението на истината и естеството на саможертвата", пише тя.

Макар всички - и зрителите, и критиката - да оценят високо качествата на сериала откъм съспенс, драматизъм, декори, униформи и герои, съществуват мнозина, които не могат да преглътнат акцента. Нито един от героите в "Чернобил" не прави дори бегъл опит за руски акцент.

Сценаристът и копродуцент Мазел казва, че решението за това е било взето на много ранен етап. Екипът решил, че клишираният акцент може лесно да се превърне в комичен елемент. Обмисляли дали да нямат хора с лек източноевропейски акцент, който да не е силен, но да е забележим. "Онова, което бързо разбрахме, бе, че така актьорите играят акценти. Те не играеха, а имитираха акценти и по този начин изгубвахме всичко онова, което харесвахме в тях."

Vulture пък отбелязва в ревюто си, че сериалът освен всички факти, които драматизира, дава и няколко ценни урока - "някои са медицински, показвайки какво прави радиацията с тялото и околната среда, други са философски и засядат в гърлото, напомняйки ни, че няма катастрофа, която да не може да се влоши заради човешката дребнавост".

Изданието описва факта, че зрителят е принуден да гледа по един нов епизод всеки следващ понеделник в рамките на пет седмици, като:

"Апокалипсис на разсрочено плащане,

който може да се окаже твърде много, твърде реален и твърде суров - като доброволно поглъщане на гигантско и невъобразимо сурово хапче седмично, макар да знаеш, че е полезно за теб".

В първото си ревю за "Чернобил" след излъчването на пилотния епизод "Гардиън" пък прави странен и малко наивен коментар за качествата на сериала, определяйки като "лош знак" повечето въпроси, отколкото отговори, които сериалът задава в първия си епизод. "Като например не са ли се страхували жителите от подобна гледка (особеното сияние над пожара в ядрената централа, което наблюдават жителите на Припят в първи епизод - бел. авт.)? Защо не бягат в опит да се спасят, както ние бихме сторили? Сигурна съм, че има нещо общо с успокоението, пропагандата от комунистическата ера и добре тренирана, нелюбопитна нагласа, но сценаристите трябва да нахвърлят тези неща поне малко, ако искат зрителите да бъдат въвлечени, вместо директно да бъдат объркани от тяхната история", пише Луси Менган на 7 май.

На 29 май нейна колежка в изданието, Ребека Никълсън, е вече на съвсем друго мнение за сериала: "Чернобил" е майсторска телевизия, колкото смайваща, толкова и сковаваща, но и неумолима в ужасното си напрежение, отказвайки да те пусне дори за секунда." Тя допълва: "Чернобил" е филм за катастрофа, шпионски филм, хорър филм, политически трилър и човешка драма и умело жонглира във всеки от тях."

В България "Чернобил" е достъпен в онлайн стрийминг платформата HBO GO и по телевизионния канал HBO. Финалният, пети, епизод излиза във вторник, 4 юни.