Тазгодишният носител на наградата на Платформата за европейска съвест и памет (Platform of European Memory and Conscience) е Олег Сенцов, беше съобщено в социалните мрежи.

В началото на месеца той беше награден и от Европейския парламент с наградата “Сахаров” за свобода на мисълта и борба за човешки права.

През 2015 г. украинският режисьор беше осъден на 20 години затвор за тероризъм от руски съд. Той беше признат за виновен, че организирал терористична група, планирал терористични нападения и се сдобил с нелегални експлозиви в началото на 2014 г. Той и Александър Колченко планирали да взривят статуя на Ленин и подпалили два офиса на проруски организации, според обвинението, признато от съда.. 

Сенцов дебютира с филма "Геймър", автор е и на романа "Купете книгата, смешна е".

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков