БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
„Защо непрекъснато обсъждате хонорарите ми – нали трябва да си свърша работата по най – добрия начин?”
Той е безспорната суперзвезда в целулоидния свят през последните 45 години. След него дойдоха Ал Пачино, Робърт де Ниро, Мел Гибсън, Том Круз, Том Ханкс, Кевин Спейси, Едуард Нортън. Когато беше по-лесно и безпроблемно...
Пред очите ни Харисън Форд претърпя метаморфозата от нахакания и напорист младеж Боб Фалфа в “Американски графити”(1973) на Джордж Лукас до остарелия каубой Удроу Долърхайт в „Каубои и извънземни”(2011) на Джон Фавро ,полковник Хиръм Грейф в „Играта на Ендер”(2013) на Гевин Худ и Рик Декард в „Блейд Рънър 2049“(2017) на Денис Вилньов , за да разберем, че дори и филмовите титани са подвластни на времето.
Форд става на 75 , факт, който не може да се прикрие.
Това води след себе си неизбежните елегични внушения, доколкото ние така привикнахме с екранното му присъствие, с леко изкривения му нос, с глъхнещия му говор, със забавените, но добре премерени действия и изпълнения с нега поглед, че признанието за почетната възраст закономерно изненадва.
Винаги съм считал Харисън Форд за олицетворение на добрата същност на Америка, за почтения янки , благодарение на когото държавата САЩ гради обществен престиж и икономическо благоденствие.
Самият той се представя през 2010 г. като демократ и природозащитник, като дори се съгласява да даде показания пред Сената на САЩ в опит да предотврати даването на комунистически Китай на статут на „най-облагодетелствена държава”, но е против войната в Ирак през 2003 г., тъй като смята, че трябва да се сменят режимите и в двете страни и не приема да се снима във военен екшън за битката за Фалуджа през 2005 година!
Винаги вдъхва респект и уважение и може би затова критиката му прощава снизходително гафовете в “Сабрина”(1995) на Сидни Полак, “Жив дявол”(1996) на Алън Пакула или “Холивудски ченгета”(2003) на Рон Шелтън , а феновете му преглъщат както уединението му в ранчото “Джаксън Хоул” в Уайоминг, така и малко закъснелите му романтични увлечения, след като напусна съпругата си Мелиса Матисън, сценаристката на “Извънземното”(1982) и “Кундун”(1997), от която има две деца - Малкълм и Джорджия.
Когато вземаш 25 милиона долара за филм, който трябва задължително да се гледа в целия свят и се казваш Харисън Форд, подобни забежки са простени.
Въпреки че дори и за него животът не винаги е бил райска алея.
Той се ражда в Чикаго на 13 юли 1942 г. в семейството на рекламния шеф Кристофър и бившата радиоактриса Дороти. В жилите му тече немска, ирландска, руска и еврейска кръв. По-късно ще признае, че като човек винаги се е чувствал ирландец, докато като творец се е възприемал като евреин.
В колежа се записва в драматичен курс, тъй като така „по- лесно завърших средното си образование през 1960 година и се харесвах на мацките”. Елегантно се измъква от военна служба във Виетнам. С първата си жена Мери Марканд се запознава като колежанин, а разводът идва след 15 години. С Мелиса Матисън сключва брак през 1983 г., разпаднал се 17 години по-късно. От 2002 г. е с актрисата Калиса Флокхарт (“Али Макбийл”).
Пред учението предпочита театралните спектакли.Три години обикаля провинциалните сцени с постановките “Отгоре, отгоре”, “Нощта на игуаната”, “Тялото на Джони Браун”, преди да се установи в Лос Анжелис с твърдото намерение да пробие в Холивуд. През 1964 г. се сдобива със седемгодишен контракт с “Кълъмбия пикчърс” като актьор, гарантиращ му седмичен доход от 150 долара. Появява се в малки роли в “Мъртвешка жега на въртележката”(1966), “Лов”(1967), “Време за убиване”(1968), “Пътуване до Шайлоу”(1968), „По право първи”(1970), без да забравяме за присъствието му в култовия антиконформистки филм на Микеланджело Антониони “Забриски пойнт”(1970), за съжаление изрязано в готовия филм.
Неудовлетворен от постигнатото Форд по собствено желание прекратява договора си със студиото и за да изхранва своето семейство работи като строител и дърводелец при богаташите в Холивуд, а самият той живее сред собственоръчно изработени мебели. Когато вече смята актьорската си кариера за приключила, “Юнивърсъл” му дава шанс с нов договор. Получава поддържащи роли в по-добри филми като “Барутен дим”(1972), „Дан Аугуст”(1972) , “Герои”(1977), “Момчето от Фриско”(1979) , както и в тв продукциите „Петрочели” - eпизодът „Острие на злото”(1974), “Денят на Страшния съд”(1975) и “Династия”(1976).
Упоритият труд, натрупаният опит и контактите с най - важните и меродавни фигури в кинобизнеса, определят оптимистичния завой в творческото развитие на Форд.
Попадайки в ръцете на водещи постановчици, той изгражда уверено, убедително и непосредствено характерния си екранен имидж на герой и защитник на справедливостта, на човек, движен от обстоятелствата по пътя на успеха, за когото най-важни си остават традиционните американски ценности. Изумително е как веднага след излизането на носталгичната мелодрама на Джордж Лукас “Американски графити”(1973) щастието каца на рамото му, без да го изостави и до днес.
Следват знаковите епизодични изяви при Копола в “Разговорът”(1974) и “Апокалипсис сега”(1979), за да го поемат Лукас и Спилбърг в техните легендарни приключенски саги „Звездни войни” - “Нова надежда”(1977), “Империята отвръща на удара”(1980), “Завръщането на джедаите”(1983), „Силата се пробужда“ (2015) и “Похитители на изчезналия кивот”(1981), “Индиана Джоунс и храмът на обречените”(1984) , “Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход”(1989), „ Индиана Джоунс и мистерията с блуса”(тв, 1993) и „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп”(2008).
В тях, приел облика на авантюристите Хан Соло и Индиана Джоунс, Форд печели милиони фенове по света и взривява боксофисите навсякъде, където тези епопеи се прожектират. Успехът не замайва главата на Харисън и той остава здраво стъпил на земята. Разбрал, че с детски приключенски приказки от типа на “Звездни войни” няма да спечели сериозната публика и критика, Харисън Форд смело рискува, насочвайки се към авангардни фантастични драми като “Блейд Рънър”(1982), към дръзки психологически трилъри като “Брегът на комарите”(1986) , “Безумецът”(1987), „Защитна стена”(2006), към по-свежи и нетрадиционни военно-приключенски екшъни като “Командосите от Навароне”(1978) и “Улица”Хановер”(1979).
Не е никак случаен категоричният му успех в “Свидетелят”(1985), за който е номиниран за “Оскар” за главна мъжка роля – на кап.Джон Бук, последван от “Невинен до доказване на противното”(1990) и “Относно Хенри”(1991), играта му в блестящи комедии като “Работещо момиче”(1988) , “Шест дни, седем нощи”(1998) , „Сутрешен блок”(2010),“Водещ 2 : Легендата продължава“(2013) на Адам Маккей,изявите му в мелодрами като “Сабрина”(1995), “Иронии на съдбата”(1999) и „Извънредни мерки”(2010), в психодрами като “Прозрачно минало”(2000) и във великолепните екшъни “Патриотични игри”(1992), “Беглецът”(1993), “Реална заплаха”(1994) , “Еър Форс едно”(1997), „Защитна стена”(2006), „Непобедимите 3“(2014).
Не винаги обаче усилията му се увенчават с успех.
Участва и в рискови проекти, на които предава ненужен престиж, тъй като се провалят - “Жив дявол”(1996) . За щастие, сътрудничеството му с Робърт Земекис ражда касовия шлагер “Прозрачно минало”(2000), последван от предизвикателната драма за потъналата съветска подводница “К-19”(2002) на Катрин Бигелоу , от нескопосната, но много ведра приключенска комедия “Холивудски ченгета”(2003) на Рон Шелтън и от стилната полицейска драма “Преминаване”(2009) на Уейн Креймър.
Появява се и новото приключение на Индиана Джоунс в доста критикувания епизод „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп”(2008) на Стивън Спилбърг.
Днес Харисън Форд е прочут, богат и уважаван от публиката, от рецензентите и собствениците на киносалони. Филмите му са спечелили в САЩ 3,1 млрд., а в целия свят приходите са близо 6 млрд.долара! Участвал е в девет от петдесетте най-касови творби на всички времена.
Съвсем заслужено получава наградата “Сесил Блънт де Мил” за принос към седмото изкуство през 2002 г., както и наградата на Американския филмов институт за 2000 г.
Играта му е все така премерена и завладяваща, а в осанката му откриваме магичния отблясък на легендите Хъмфри Богарт, Кларк Гейбъл и Джон Уейн.
Адмирирам неговата взискателност и отговорност при избора на роли, както и желанието му да се концентрира само върху тях , но и разбирам поетата от него отговорност като изпълнителен продуцент на рискови заглавия като „К – 19” и „Извънредни мерки”.
Изненадан съм приятно както от вокалните му способности при изпълнението на „Какъв прекрасен свят” в „Свидетелят” на Питър Уиър, така и от неговите отлични качества на клоун, демонстрирани неколкократно в „Джими Кимел на живо“ по АВС. И знам , че самото му екранно присъствие е вече белег за осезаема креативна значимост.
Защото четиридесет и пет години Форд не измени на амплоато си да изгражда силни и запомнящи се образи. И понеже такива явления като него са на изчезване – дори в Холивуд!
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
