Английската актриса Кейт Уинслет разкри че, учителят и в театралното училище, както и приятелите й тогава, я съветвали да се подготви за роли на дебели жени, съобщи NME. Това е пример за сексизъм в киното и театъра, категоричната е звездата.

„Ако сте младо момиче, и вас ви унижават учители, приятели, а даже и родители, направете така: не ги слушайте, продължавайте напред. Именно така направих аз, за да преодолея страховете си и чувството на несигурност”, казва актрисата.

Уинслет получи наградата за БАФТА за ролята си във филма „Стив Джобс” на Дани Бойл.

КЕЙТ УИНСЛЕТ е родена на 5 октомври 1975 г. Майка й е барманка, а баща й второстепенен актьор. Има шест номинации за „Оскар“, а през 2008 г. получи златната статутка, трикратен носител е на „Златен глобус”. Командор е на Британската империя от 2012 г. заради приноса ѝ към драматургията. Най-известните ѝ филми са „Разум и чувства“ (1995), „Титаник“ (1997), Айрис (2001), „Животът на Дейвид Гейл“ (2003), „Блясъкът на чистия ум“ (2004), „Малки деца“ (2006) и „Четецът“ (2008). 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков