Украинецът Мирослав Слабошпицки оглавява листата на най-смелите режисьори, поели големи рискове в работата си през 2015 г., съобщи indiewire.com. Той е отличен за филма си „Племето”. Лентата впечатлява със своята оригиналност. В нея играят глухи и непрофесионални актьори, разказът се води изцяло с езика на жестовете. Филмът спечели над 40 награди, има и номинация за „Оскар” през 2015 г.”Мечтаех да направя жестомимичен филм, реверанс към нямото кино. Идеята се появи докато учех в киноакадемията и я реализирах, щом ми се удаде възможност. Моето училище се намираше в близост до интерната за глухи. Като деца ние си общувахме, играехме заедно. Там за пръв път видях жестомимически език и много ме впечатли. После в киноакадемията си помислих, че ще е уникално да направим филм, в който хората си говорят на езика на жестовете”, казва Мирослав Слабошпицки.

На второ място е класиран Себастиян Шипер за филма си „Виктория”.  Той е заснет в един - единствен кадър, без скрити монтажи и каквито и да било технически трикове.

Шон Бейкър е оценен заради рисковете, които поема във филма си „Мандарина” и нищожния бюджет.  Лентата е снимана с три айфона и приложение с цена 8 долара. Тя обра овациите на филмовия фестивал „Сънданс”.

Унгарският "Синът на Саул" на дебютанта Ласло Немеш получи Голямата награда на журито на фестивала в Кан. Филмът показва живота на един от членовете на Sonderkommando - евреи, принудени да съдействат на нацистите. Самият режисьо го определя като филм от дълбините на ада, умален до мащаба на едно човешко същество. Начинът, по който е сниман – ужасяващите близки планове, са причината да е на четвърто място.

Още един унгарец попада в челната шестица – Корнел Мандруцо. Филмът му „Белият бог“ е колкото чудовищен, толкова и човешки.За да постигне идеите си, режисьорът рискува с 250 кучета. Всички четирикраки са споменати поименно във финалните надписи, а на кинофестивала в Кан са удостоени и със специалната награда „Кучешка палма“. „Имахме намерение да разкажем една история за отношението на властта в Унгария към малцинствата”, казва Мандруцо.

Световноизвестният мексикански режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту е поставен на шесто място заради екстремните условия и рисковете, при които е снимат филмът му "The Revenant". Прожекцията е базирана на едноименната книга на Майкъл Пънке. Действието на епичния уестърн се развива през XIX век и е базирано на истински събития.

Сред най-смелите режисьори е и иранецът Джафар Панахи. Той има забрана да напуска Иран.На 1 февруари 2010 г. е арестуван с жена си, дъщеря им и 15-те гости в дома им. Осъден е на шест години затвор и му е наложена 20-годишна забрана за режисиране на филми и за напускане на страната. Въпреки това филмът му „Такси” му донесе „Златна мечка” от Берлин. Той е едновременно смешна и завладяваща хроника на иранското общество през преживяванията на шофьор на такси по улиците на Техеран. В главната роля е самият режисьор. Пътниците му са колоритни иранци, които казват много за страната, чиято душа се стреми да улови режисьорът.

 

 

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...