ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Казва, че е решил да използва камерата си, за да "покаже на света пропастта, в която пропадаме". В продължение на две години тайно и под риск от арест и репресии заснема военната пропаганда в едно обикновено руско училище. След това - отново с цената на огромен личен риск, успява да изнесе записите зад границата.

Той е Павел Таланкин - педагог и видеограф от миньорското градче Карабаш в руския Урал, а в неделя неговият "Г-н Никой срещу Путин" получи "Оскар" за най-добър документален филм.

"Ако ми бяхте казали преди две години, че това ще се случи, щях да ви се изсмея в лицето", каза от сцената Таланкин след връчването на наградата.

"Нереално е – такива неща просто не се случват", добави той.

През февруари 2022 г. Таланкин е на 30 години и работи в училището в родния си град, в което и самият той е учил. Там той помага с организацията на събития и заснемането им, води и занимания с децата, като ги учи да снимат с камера и да монтират.

След като руският президент Владимир Путин обяви началото на война срещу Украйна, училището на Таланкин получава инструкции - да засили "патриотичната" пропаганда сред учениците. Задачата на самия педагог е да снима видеа от заниманията и да ги изпраща на руското образователно министерство като доказателство, че те се провеждат.

Таланкин става свидетел на изопачаването на фактите - учителите са принудени да декламират пред учениците си опорни точки за "денацификация" и "демилитаризация" на Украйна, а историята на двете страни е пренаписана. Учебният ден вече започва с колективен строй за вдигане на знамето, а децата са заставени да маршируват.

В един момент в училището идват дори и наемници от "Вагнер", които показват на учениците как да откриват мини и да боравят с оръжия.

"Не военните командири печелят войните, а учителите в училищата", е цитиран да казва в момент от филма руския лидер Путин.

На кадрите, събрани от училищния делник от Таланкин, се виждат и неговите собствени проявления на съпротива - в един момент решава да свали руския флаг от покрива на училището, в друг казва на учениците, че всичко, което предстои да чуят, е пропаганда, с която учителката им е принудена да ги облъчва.

"Харесвам работата си, но не искам да съм пионка в ръцете на режима", казва Таланкин.

Затова и когато вижда публикация в социалните мрежи, в която се търсят хора, чиято работа "е била засегната от специалната военна операция", той веднага отговаря. Публикацията е от американския режисьор Дейвид Боренстийн. Двамата решават, че ще работят заедно, като Боренстийн оформя идеята за филма и предоставя дистанционна подкрепа на Таланкин, докато той го снима.

"В тези секунди бях обзет от ярост", спомня си по-късно Таланкин в интервю за Би Би Си.

"Мислех си - нека който и да е да направи този филм, нека който и да е да го покаже, нека който и да е да го монтира. Единственото важно е той да съществува, за да покаже какво се случва."

През цялото време докато събира кадри за филма, Таланкин осъзнава, че е под риск - според правилата той трябва да изтрие видеата от пропагандните занимания, след като ги прати на руските власти, но не го прави.

Вместо това през 2024 г. ги прехвърля на дискове и с тях напуска Русия. Днес младият педагог живее на неразкрито място в Европа, но вярва, че това няма да е завинаги.

"Когато режимът падне, планирам да се върна и да бъда полезен", казва той.

Надеждата му е, че филмът ще покаже на руснаците, "които мислят подобно като мен", че не са сами. И че ще е послание против войните като цяло - навсякъде по света.

"Вече четири години търсим падащи звезди в небето, за да си пожелаем нещо много важно. Но има държави, в които не падат звезди, а падат бомби и стрелят дронове. В името на нашето бъдеще, в името на всички деца - спрете веднага всички войни", каза Таланкин в речта си след приемането на наградата "Оскар".