„Златното момче“ на Холивуд Робърт Редфорд, който печели наградата „Оскар“ за режисура, либерален активист и кръстник на независимото кино, почина на 89-годишна възраст на 16 септември, съобщи Асошиейтед прес. Не се посочва причина за кончината му.

Достигнал слава през 60-те години, Редфорд става една от най-големите звезди на 70-те години с филми като „Кандидатът“, „Цялото президентско войнство“ и „Така както бяхме“. Той получава наградата „Оскар“ за най-добър режисьор за „Обикновени хора“ през 1980 г., който печели и статуетка за най-добър филм. С чупливата си светла коса и момчешка усмивка, Редфорд бе изключително желан за водещи роли, но той работи здраво, за да надхвърли външния си вид – дали чрез политическа подкрепа, желание да приема непривлекателни роли или чрез създаване на платформа за ниско бюджетни филми, отбелязва Асошиейтед прес.

Неговите роли варират от журналиста от „Вашингтон пост“ Боб  Удуърд до планинеца в „Джеръмая Джонсън“, играл е с Джейн Фонда, Мерил Стрийп и Том Круз. Но най-известният му екранен партньор и един от най-добрите му приятели, колега активист и човек с чувство за хумор, е Пол Нюман. Техните филми са вариация на топлите им шегаджийски отношения извън екрана.

Редфорд изигра коварен престъпник заедно с Нюман в хитовата лента от 1969 г. „Буч Касиди и Сънданс Кид“, от който институтът „Сънданс“ взима името си. Той се обединява с Нюман и за получилия „Оскар“ за най-добър филм „Ужилването“ от 1973 г., за който Редфорд е номиниран за най-добър актьор.

Филмовите роли за Редфорд след 70-те години стават по-спорадични, защото той се концентрира върху продуцентство и режисура, става патриарх на движението за независими филми през 80-те и 90-те години чрез института „Сънданс“. През 1985 г. играе във филма, шампион по награди „Извън Африка“ , отличен със седем награди "Оскар", четири - "Златен глобус", три - БАФТА и др., а през 2013 г. получава едни от най-добрите отзиви в кариерата си като корабокрушенец във „Всичко е загубено“, в който той е единственият актьор. През 2018 г. също получава овации за филма „Старецът и оръжието“, който смята за прощален.

„Мисля, че съм имал дълга кариера, от която съм много удовлетворен. Много време мина, откогато бях на 21“, казва той за Асошиейтед прес, малко преди продукцията да излезе. „Смятам, че сега, когато съм в 80-те си години, може би е време да се пенсионирам и да прекарвам повече време със съпругата и семейството си“, добавя Редфорд.

Институтът „Сънданс“ е създаден, за да възпитава нови таланти, извън натиска на Холивуд. Той е място за обучение, а едноименният фестивал се провежда в Парк сити, щата Юта, където Робърт Редфорд купува земя с първоначалната надежда да направи ски курорт. Вместо това Парк сити се превръща в място за открития на такива неизвестни до момента режисьори като Куентин Тарантино, Стивън Содърбърг, Пол Томас Андерсън и Дарън Аронофски, отбелязва Асошиейтед прес.

„За мен думата, която трябва да се подчертае, е „независимост“, казва Редфорд за АП през 2018 г. „Винаги съм вярвал в тази дума. Това вероятно ме накара да искам да създам категория, която подкрепя независимите артисти, на които не е даден шанс да бъдат чути“, продължава той.

„Индустрията бе доста добре контролирана от общоприетото, от което и аз бях част. Но видях други истории, които нямаха шанс да бъдат разказани и аз си помислих: „Добре, може да насоча енергията си, за да дам шанс на тези хора“. Когато погледна назад сега, се чувствам добре за това“, добави Робърт Редфорд.

До 2025 г. фестивалът става толкова популярен, че организаторите решават от 2027 г. да го преместят в Боулдър, щата Колорадо. Редфорд, който е учил в Университета на Колорадо в Боулдър, разпространи изявление, в което казва, че „промяната е неизбежна, трябва винаги да се развиваме и да растем, което е в основата на нашето оцеляване“.

 

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 162 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден