БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Роден е на 12 август 1980 г., а вече е постигнал толкова много.
Завършил НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова и е в трупата на Националния академичен театър „Иван Вазов“ от 2002 г.
Печели две награди „Аскеер“ през 2006 и 2009 г. за поддържаща роля в „Крал Лир“ на Явор Гърдев и „Три дъждовни дни“ на Владимир Люцканов и „Икар“ през 2007 г. за „Дон Жуан“ на Сашо Морфов, отново за второстепенна изява.
Бахаров има характерна и запомняща се визия, която обаче може и да скове и ограничи диапазона на неговите превъплъщения.
Сякаш е абониран за роли на злодеи, мутри, страховити мъже с каменни физиономии и сурови сърца, които крият зад зловещия си имидж топлота, спотаена емоционалност и деликатна уязвимост.
Всъщност значителна част от мащаба на своя талант актьорът разкри основно в киното и тв.
В театъра той е великолепен и незаменим поддържащ партньор, независимо дали играе под режисурата на Александър Морфов в „Хъшове“ (2004) и „Дон Жуан“ (2007), на Явор Гърдев в „Крал Лир“(2006) и „Това не го казвай!“ (2023) , на Владимир Пенев в „Дакота“(2014 ), на Габриела Хаджикостова в „Спанак с картофи“(2012) или да се включва в новаторския проект „Поетите и музиката“ (2021) на Нина Найденова, рецитирайки „Носете си новите дрехи момчета“ на Стефан Цанев.
Той обича и да лансира нова българска проза – да си спомни само видеоверсиите на „Неизбежната случайност“ и „Българско селфи“ от 2023 г.по Иван Ланджев.
Дори подкрепи бунта срещу ръководството на БФС на 15 ноември 2023 г.
На малкия и големия екран вече се стреми да обсеби зрителските симпатии, да е в центъра на играта, да привлича основното внимание към себе си – без значение дали изпробва луксозните коли „Грейт уол моторс“,участва в зашеметяваща , пълна с гонки и екшън,едноминутна реклама за билети „Кристали“ от „Национална лотария“,както и за кисело мляко My boy, кюфтета и кренвирши, зове за превенция на рака на дебелото черво,чете с удоволствие разказа на Радослав Парушев „Лекарството“ от сборника „Само за напушени“ (2017), снима се в клипа на песента „Писмо в бутилка“ (2018) на Лили Гелева под режисурата на Димитрис Георгиев, гостува на Димитър Рачков в „Забраненото шоу на Рачков“ на 18 април 2021 г., радва се на спечелили я „Букър“ Георги Господинов на 23 май 2023 г. или е свирепият гангстер Иво Андонов в „Под прикритие“.
Проследявайки филмографията му установяваме, че се снима от 2003 г, но първата му по-значима интерпретация – на Маркуча – му дава през 2006 г. Киран Коларов в „Бунтът на L.“
Той има късмета да попадне в полезрението на американските и родни постановчици, работещи за „Ню имидж“ и трупа значителен и полезен стаж в поредица от скромни заглавия, с които става разпознаваемо лице за кастинг – отговорниците, попивайки от опита на гостуващите звезди в такива заглавия като „Морски пехотинци“(2003) на Марк Ропър - престъпникът, „Скакалци“ (2005) на Ян Гилмър - фанатизираният уличен проповедник, „Джо Петрусино“ (2006) на Алфредо Пейрети – Гуапо, „Корпорация Война“ (2008) на Джошуа Сефтъл – видеомомче № 3,„Представление под команда“( 2009) на Долф Лундгрен – Михаил Каписта , „Двойна самоличност“(2009)на Денис Димстър – Александър, „Универсален войник: Регенерация“, (2009)на Джон Хайъмс – командирът Топов , „Студено свързване“ ( 2011) на Иван Митов – Иво, „Ел гринго“( 2012) на Едуардо Родригес - полицаят Бел, като не пропускаме участията му в „Близки врагове“(2013) на Питър Хайъмс – Сол и „Бягството“(2010) на Питър Уиър - разпитващият …
Точно това чиракуване ще се окаже щастливия билет към славата при срещата му с Джордж Клуни, с когото снима „Пазители на наследството“ през 2014-та, удивлявайки ни колко органичен може да бъде като напористия и ограничен руски офицер Елия, звучащ автентично от екрана с точното си и небългарско звучене.
Логично е следващата стъпка да е ангажирането му в суперпродукцията „Игра на тронове“ (2015), сезон 5, епизод 8, “Студен дом“ под режисурата на Мигел Сапочник, в който изби рибата като Лобода.
Следих внимателно изявата му – перфектен, органичен, суров, магнетичен и с безупречен английски, той открадна шоуто и за броените му екранни минути направи запомняща се и ефектна роля, гарантираща му бъдещи ангажименти в подобни примамливи проекти.
Те не закъсняха – изненада ни с органичната си изява като руският граничен офицер в шести епизод на „Геният“ (2017) на Ноа Пинк и Кенет Билър , като офицера от Спецназ Анатолий Хлебников, внедрен в редиците на ИДИЛ в Ирак и Сирия, в четири епизода от третия сезон на „Бюро на легендите“ (2017) на Ерик Рошан и като зловещия и хладнокръвен убиец на румънската мафия - Бригадата - Николае в криминалната драма „Батист“ (2019) на Бьоркур Сигпорсон.
Той се появи и в последния десети епизод от пети сезон на „Бюро на легендите“ (2020) на Жак Одиар и Матийо Касавиц, доказвайки че е незаменим за възлово участие в малка епизодична роля на Анатолий Хлебников, която в неговите ръце в рамките на минута се превръща във важна и значима и пое като Кирил българската щафета във втория филм на „Южен вятър“ – „Ускорение“ (2021) на Милош Аврамович.
А следващите му задачи са във втория сезон на сериала „Куци коне“ (2022) на Джеръми Лавъринг в ролята на Пьотр Володин, в седмата и осмата част на „Мисията невъзможна“ (2023 и 2025) на Кристофър Маккуори като руски офицер в подводницата „Севастопол“и като продуцент на сериала на Валери Милев „Мъртар“ (2025)…
Дойдоха и предложенията на Андрей Паунов да е първи близнак във версията му по „Януари“ на Радичков (2021),на Валери Йорданов като циганския барон Чаво в „Шекспир като улично куче“ (2022), както и на Светослав Овчаров да е Стамболов в амбициозната му историческа драма „Залог“ (2025).Появи се тв адаптация на „Войната на буквите“ (2023) по романа на Людмила Филипова, дело на Виктор Чучков и Зоран Петровски, в която е кавхан Сурсувул, след която идват „Това, което остава“(2025) на Димитрис Георгиев, бащата,„Стадото“( 2025) на Милко Лазаров – Али, сериалът „Майките“ (2025) по романа на Теодора Димова, на Виктор Чучков - Иван…
Размишлявайки върху творческата му съдба и реализация неизбежно търся сравнение с Христо Шопов.
И това е естествено.
Бахаров и Шопов са българските актьори с най-убедително и постоянно присъствие напоследък в родното и западно кино.
Бахаров носи в себе си суровата първичност на Рон Пърлман и хладната харизма на Клинт Истууд, което ме кара да смятам, че и занапред ще има силни и ползотворни ангажименти в нашумели продукции на световното кино и тв, защото харесва ли ни това или не шоу бизнесът е част от глобалния свят и е по – добре и ние да имаме някакво присъствие в него, отколкото да стоим отстрани и само да критикуваме статуквото.
Захари Бахаров има усет за доброто комерсиално зрителско кино.
В български условия той рискува имиджа си и подпомогна като следователят от ДС „Кметът“ (2010) на Адела Пеева и Балтазар в романтичната комедия – фентъзи „Цахес“ (2010) на Анри Кулев, бе първично грубият пастир Методи в „Стъклената река“ (2009) на Станимир Трифонов, уязвимият Андрей Богатев в „Love.net“(2011) на Илиян Джевелеков, неузнаваемият Татко в „Операция „Шменти капели“( 2011) на Владислав Карамфилов, Лъчезаров в стилната екранизация на Теодора и Димитър Димови „Аз съм ти“ (2012), непривично галантният Драсков във „Възвишение“ (2017) на Виктор Божинов, малоумният гений Сабин в трагикомедията „Уют“ (2019) на Камен Донев, студентът Пьотр Трофимов в тв адаптация по „Вишнева градина“ на Чехов от 2012 г., дело на Дамян Петров…
Над всички, разбира се, се открояват трите му знакови и конгениални изяви, с които безапелационно спечели сърцата на публиката – Молеца в „Дзифт“(2008) на Явор Гърдев – свиреп нео ноар, изпълнен с ексцентрични атракциони и фамозни актьорски пърформанси, в който символично носи щафетата на Руси Чаневия Петел от „Авантаж“ (1977) на Георги Дюлгеров, уязвимият и напорист съпруг в развод Димо в „Денят на бащата“ (2019) на Павел Веснаков и Иво Андонов в придобилия легендарен статут криминален сериал „Под прикритие“(2011 – 2016), чийто най – силно и запомнящо се въздействие свързваме с работата на постановчика Виктор Божинов, под чиято палка Бахаров разкри , че е достоен ученик на Ал Пачино от „Кръстникът“ (1972) на Копола и „Белязаният“ (1983) на Брайън де Палма…
Занапред очаквам нови предизвикателства от популярния ни и обаятелен актьор.
Той определено ще има възходяща кариера, няма да изпадне в миманса, но тайно се надявам, че покрай трупането на популярност - не само на Запад, но и в Русия със сериала „Кости“ (2014 - 2016), където се появява в трети епизод като серийния убиец Ковальов под режисурата на Виктор Божинов и на солидни хонорари, той ще разшири и диапазона на своите креативни възможности.
Смятам, че може да рискува – стига да има добър драматургичен материал – в ексцентричната комедия, в мюзикъла и мелодрамата, а защо не и в моноспектакъл като този , който осъществи с Явор Гърдев по романа „Чамкория“ (2017) на Милен Русков и в който създаде яркия и неподражаем образ на шофьора на омнибуса Славе Желязков.
Захари Бахаров е от избраниците на Съдбата.
Вярвам, че с годините ще шлифова и доразвие своя щедър талант и ще бъде от малкото родни артистични знаменитости, постигнали в световното кино запомнящи се и окуражаващи самочувствието ни резултати, които поне отчасти ще превъзмогнат комплекса ни за малоценност и вечното мрънкане и неудовлетворение, запазена марка на нашите географски ширини.
Защото биографията на Бахаров недвусмислено доказва, че при съчетание на талант, шанс и усет за правилния проект и у нас е възможна щастлива и впечатляваща творческа биография.
