Той казва, че има проблем с външната проява на своите емоциите. В същото време критиците го възхваляват за начина, по който успява да пресъздаде емоциите на своите герои. Той е самоук, правил е много от филмите си почти сам, а творчеството му вече е пред очите на целия свят.
Преди седмица „Потоп“ (Flow) спечели „Оскар“ за най-добра анимация. Приключенският филм е написан, режисиран и продуциран от латвиеца Гинтс Зилбалодис.
„Потоп“ беше номиниран и за най-добър чуждестранен филм, но отстъпи на „Все още съм тук“ (I’m still here) на Валтер Салис. Анимацията получи още десетки награди за най-добра анимация, сред които „Сезар“ и „Златен глобус“.
„Потоп“ разказва за приключението на група животни, които се опитват да се спасят от настъпил потоп на борда на малка лодка. Главният герой – тъмносива котка се сприятелява с редица други животни, които заедно преминават през куп приключения. Във филма човеците, изглежда, са изчезнали, но не и остатъците от някогашното им присъствие. Филмът няма диалог.
За Зилбалодис филмът се явява нещо като второ действие на втория филм в кариерата му изобщо – късометражният Aqua. В него се разказва за друга котка, която е попаднала в един воден свят, където успява да победи страха си от водата.
В „Потоп“ Зилбалодис за пръв път в кариерата си работи и с „истински екип“. До преди този филм той изпълнява всички роли в продукцията почти изцяло сам.
„Все се надявах да работя с екип. Заради бюджета много от аниматорите бяха много млади, току-що излезли от училище. Целият екип беше млад, освен може би шефовете на екипите, които имаха повече опит“, казва Зилбалодис.
Това, че за пръв път работи с екип обаче, не пречи режисьора да свърши голям обем от работа сам – той рисува, създава виртуалната среда, пише сценария, дори участва в създаването на саундтрака.
„Започвам да пиша музиката, когато започвам сценария, когато процесът все още е в начален етап и може да се моделира, а музиката може да повлияе на развитието на историята“, казва Зилбалодис в интервю за "Варайъти".
Забележителното във филма е и работата на режисьора със софтуера със свободен достъп Blender, на който е изградено почти всички по продукцията. Зилбалодис се учи да работи с него от видеа в YouTube. Това вдъхновява много прохождащи визуални артисти.
За разлика от повечето анимации с животни, Зилбалодис решава да запази естественото им поведение такова, каквото е по принцип в истинския свят, както и да запази всички ограничения, свързани с това.
„Така усещаме по-силно какво преживява котката, отколкото ако беше котешки герой, който по същество е просто човек на два крака, който прилича на котка и разказва вицове. Нямаше да ни вълнува толкова“, казва режисьорът.
Веднага след излизането на филма той предизвика фурор в социалните мрежи заради различните реакции на животни, които „гледат“ анимацията със стопаните си. Повечето от тях споделят, че досега животните им не са проявявали никакъв интерес към нищо на екрана.
„Изумително е да гледаме реакциите на животните, нямахме идея, че ще се случи. Не беше планирано. Толкова е очарователно“, казва Зилбалодис.
Според съпродуцента му Матиш Каза реакциите на животните може да се продиктувани от факта, че всички звуци на животни всъщност са истински, а не композирани.
Веднага след церемонията на наградите „Оскар“ Зилбалодис се прибра в Латвия, където беше посрещнат като национален герой. Статуетката е първата в историята, която някой гражданин на страната получава. „Потоп“ стана и най-гледаният филм в страната след падането на комунистическия режим.
На десетки места в столицата Рига могат да бъдат видени постери или други външни композиции, които да препращат към „Потоп“.
Латвия пък реши да даде повече от 1 млн. евро за финансиране на анимационното кино. Малко по-късно Зилбалодис и неговата компания съобщиха, че ще добавят още около 500 хил. евро към тази сума.
Въпреки множеството успехи самият Зилбалодис в момента е ангажиран с работата върху следващия си проект, което не му оставя много време да се радва на постигнатото. Режисьорът отхвърли възможността да прави продължение на „Потоп“, за да не се превърне в „онзи с котките“.
Зилбалодис е роден в семейство на артисти – майка му е художничка, а баща му е скулптор. Самият той е самоук, тъй като смята, че филмовото образование в родната му страна не отговаря на нивото, което търси, когато трябва да си избира университет.
„Обичам кучета, но личността ми е по-близо до тази на котка. Обичам да правя нещата по свой собствен начин“, казва Зилбалодис.
