ПАВЕЛА КОСТОВА, "Свободна Европа"

Когато е на 12 години, остава сирак. Въпреки трудното си детство става успешен актьор, печелил редица награди и номиниран за „Оскар“.

Той не смята, че историята му е повод за съжаление. Вместо това я използва, за да подобри живота на други деца, останали без родители.

Само преди няколко дни актьорът Бари Киогън пристигна в България заедно с външния министър на Великобритания Дейвид Лами, за да участва в старта на глобална кампания за грижа за деца без родители. Тя е насочена към правото на всяко дете да расте в семейна среда.

Кампанията се осъществява по инициатива на британското правителство, а номинираният за „Оскар“ актьор е посланик на мисията. България е избрана за нейна начална точка „заради изключително успешния опит в деинституционализацията на грижата за децата“, пише Министерството на труда и социалната политика.

За посещението на Киогън се разбра от публикация във фейсбук профила на министерството, където бяха споделени снимки с новоизбрания министър на външните работи Георг Георгиев и министъра на социалната политика Борислав Гуцанов, както и с външния министър на Великобриания Дейвид Лами. Киогън също е на снимките, но неговото присъствие не е отбелязано в текста към снимките.

„Мотивиран съм да показвам на хората резултата от приемната грижа, как приемните родители повлияват на децата, как са повлияли на мен“, казва в интервю за Нова телевизия британският актьор.

Киогън е роден е през 1992 г. в Съмърхил, Дъблин – това е един от най-гъсто населените и бедни райони на града. И двамата му родители са наркозависими, а когато е на 12 години, майка му умира от свръхдоза.

„Тя просто не беше в състояние да се грижи за нас. Баща ми не беше там и затова ни взеха социалните служби“, казва Киогън пред Би Би Си. Той има по-голяма сестра и по-малък брат, с които преминава по един и същи път.

От 5 до 9-годишна възраст актьорът има общо 14 приемни семейства. Последното е това на собствената му баба, която успява да поеме грижите за него.

„Такива неща все още ме преследват. Не можеш да забравиш как чакаш на стъпалата на социалните служби за новото семейство, което да дойде и да си играе с теб. Питаш се: защо точно аз?“, казва Киогън.

Въпреки това Киогън споделя, че е имал късмета да попадне на добри семейства.

Киогън никога не е мислил да става актьор. Страстта му като малък всъщност е боксът. Но за да бяга от класната стая, се записва на театър. Участва в няколко пиеси, преди да бъде изключен от училище заради лошо поведение.

Когато е на 17 години, вижда залепена актьорска обява близо до студиото, където тренира бокс. Той решава да се яви на прослушване и през 2010 г. е избран за малка роля в ирландския филм Between the Canals, в който се разказва за трима дребни престъпници.

„Бях само на 17 години и не знаех какво правя, но усетих, че съм много спокоен пред камерата, което много помага“, казва той, цитиран от Eл Паис. През 2013 г. Киогън получава роля в сериала Love/Hate, ирландска драма за организираната престъпност в Дъблин. Той го прави известен в страната.

Четири години по-късно идва големият пробив в кариерата на Киогън. Тогава излизат два филма с негово участие – психологическият трилър на Йоргос Лантимос „Убийството на свещения елен“ и военната драма „Дюнкерк“ на Кристофър Нолан. И двата филма му носят голяма международна популярност.

През 2022 г. той участва във филма на Мартин Макдона „Баншите от Инишерин“, за който печели наградата БАФТА за най-добър актьор в поддържаща роля и получава номинации за наградите „Златен глобус“ и „Оскар“.

На следващата година Киогън се снима в психологическата драма „Солтбърн“, за която печели номинации за „Златен глобус“ и награда БАФТА за най-добър актьор.

„Това е за моя син, за майка ми, както и за децата, идващи от мястото, от което съм и аз, които мечтаят да успеят. Това е за вас“, казва Киогън, когато приема първата си награда БАФТА.

Той иска да покаже на децата именно това – че независимо откъде тръгват, могат да постигнат всичко, ако вложат достатъчно усилия.

„Искам да помагам за всичко, което е свързано с децата и грижите за тях“, казва той в едно от интервютата си за външното министерство на Великобритания.

Така намирането на отговор на въпроса „защо точно аз“ е вече в миналото и сега той Киогън друга цел – да е посланик на промяната.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Всички ние сме потенциални персонажи в роман. Разликата е, че персонажите в романите наистина живеят в пълна степен”.

Жорж Сименон, белгийски писател, роден на 13 февруари преди 122 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.