"Свободна Европа"

Започва в "Холивуд" като рецепционистка. Работи като манекенка и дори стига до еротични фотосесии. Животът й сложен - изпълнен със загуби, зависимости, раздели и подценяване. След 45 години като актриса тя получи най-голямото си признание.

В неделя Деми Мур спечели награда "Златен глобус" за най-добра актриса в комедия или мюзикъл за ролята си във филма "Веществото".

„Наистина не очаквах това. В момента просто съм в шок“, каза Мур при приемането на награда, която определи за първата, която печели в актьорската си кариера.

По време на речта си тя се върна към думите на продуцент, който преди 30 години й казва, че е „актриса за пуканки“. Думите му са я накарали да мисли, че цялата й актьорска кариера е ограничена и никога няма да успее да изиграе роля, която да й заслужи награда.

„Правя това от дълго време, от 45 години и това е първият път, в който печеля нещо като актриса“, каза още Мур.

Мур е родена в Росуел, Ню Мексико през 1962 г. Още от раждането й започват драми в семейството, които я преследват десетилетия напред. Биологичният й баща изоствя майка й, с която имат брак само два месеца още преди раждането на Деми.

Майка й се омъжва повторно, когато дъщеря й е само на три месеца. Новият й съпруг се занимава с вестникарска реклама и често сменя работата си, което води до честа смяна на местата, на които семейството пребивава.

Най-голяма част от детството си Деми прекарва в Рисуел и Кенънсбърг, Пенсилвания. Като малка е слабо дете и измъчвана от различни болести.

За пръв път разбира, че вторият съпруг на майка й не е биологичният ѝ баща, когато е на 13. Година по-късно живее за кратко с баба си, а после отново се връща при майка си и доведения си баща, този път в Западен Холивуд, Калифорния.

Двамата са алкохолици, майка й неколкократно вече е опитала да се самоубие, а по-късно това успява да направи доведеният й баща.

В този период, когато е едва на 15 години, тя е изнасилена от хазяина на родителите си. Признава за инцидента десетилетия по-късно като казва, че извършителят е твърдял, че е платил за изнасилването на майка й. Самата Деми така и не разбира дали думите му са истина.

Когато е на 16 решава да зареже училището и заживява с 28-годишен китарист. Неговата майка работи в 20th Century Fox и благодарение на връзките си успява да осигури на Деми работа като рецепционистка в компанията.

В този период Деми започва работа и в модна агенция, както и уроци по актьорско майсторство.

Кариерата и започва с две малки роли в телевизионни сериали.

Малко преди да навърши 17 се запознава с музиканта Фреди Мур. Само година по-късно, когато вече е на 18, двамата се женят.

Животът им заедно помага на Деми да навлезе още повече в шоубизнеса. Тя пише текстове заедно с Фреди и дори се появява в клипове на бандата му.

В този период се появява на корица за списание за възрастни, а по-късно твърди, че снимките, които са включени в броя, са правени, когато е едва на 16 години.

В киното дебютира през 1981 г. в „Избори“, снима се и в още сериали и филми.

Малко по-късно се оказва в клиника за лекуване на зависимост от алкохол и кокаин.

Пробивът й идва през 84-та с ролите в „За всичко е виновен Рио“, а „В голяма история“ за пръв път получава главна роля.

През 1986 г. прави и дебюта си на сцена в „Подраняващото момиче“ в Ню Йорк.

Година по-късно се омъжва за втори път – за актьора Брус Уилис, с когото имат три деца.

През 1990 г. Деми Мур постига един от най-големите си успехи с в „Призрак“, където си партнира с Патрик Суейзи и Упи Голдбърг. Любовната сцена, в която Мур и Суейзи са застанали пред грънчарско колело се превръща в емблематична. Самата Мур получава номинация за „Златен глобус“ за играта си.

В същото време по кината се върти и „Умирай трудно 2“ с Уилис. Двата филма на холивудската двойка си съперничат по едно и също време за номер едно в бокс офис класациите. В крайна сметка надделява „Призрак“.

През 1991 г. Мур е на върха на славата си, но хвърля света в шок – появява се на корицата на списание Венити Феър гола, докато е бременна в седмия месец. По-късно се появява отново гола, този път с изобразен върху кожата й мъжки костюм.

Това още повече издига популярността й, а до 1995 г. вече е най-високо платената актриса в Холивуд. На нея често се приписва началото на борбата за равно заплащане между мъжете и жените в киното.

Въпреки това обаче основните похвали, които получава, са свързани повече с външността, а не с актьорската й игра.

За ролята си в „Стриптийз“ през 1996 г. получава 12,5 млн. долара – най-голямото заплащане за роля на жена в историята дотогава. Някои остават и недоволни от това, а заради различни нейни претенции през годините медиите започват да я описват като твърде алчна.

„Тя е пионер за останалите актриси като се превръща в първата, която настоява да получи същото заплащане, каквото получават мъжете й колеги“, пише списание Лайфстайл.

През 90-те тя се увлича силно и по тежки тренировки в опит тялото й да изглежда перфектно. По-късно започва да спазва и сурова веганска диета.

След развода си с Брус Уилис през 2000-та година, Мур решава да си даде тригодишна почивка от екрана. В този период се отдава на отглеждането на дъщерите си.

В следващите няколко години се снима в блокбъстъра „Ангелите на Чарли“, а по-късно и в трилъра „Г-н Брукс“, за което печели положителни отзиви от критиката.

През 2005 г. се омъжва за Аштън Кътчър, но преди това двойката губи дете в шестия месец от бременността. По-късно споделя, че по време на брака им, който продължава до 2012 г., тя отново се завръща към алкохола и злоупотребява с обезболяващи.

Освен като актриса Мур печели десетки милиони и като лице на популярни модни и други брандове.

Мур участва и подкрепя финансово множество благотворителни и други неправителствени организации, които се борят срещу СПИН, робството и трафика на хората, детското здраве и други.

Тя поддържа добри отношения с Брус Уилис и се включва в грижите за него след диагностицирането му с остра форма на деменция.

"Трябва да ви пука много повече какво мислите вие, отколкото какво мислят другите. Това е свобода", казва Мур.

„Благоразумното момиче не трябва да влиза в разговори с непознати жаби.“

Шарл Перо, френски писател, роден на 12 януари преди 397 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…