ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Всичко започва с театъра. Влюбва се в него, когато е още в трети клас. Оттогава има десетки роли не само на театралната сцена, но и в киното и телевизията.

Последно се снима и в най-касовия български филм за всички времена - "Гунди - легенда за любовта", където играе майката на легендарния футболист на "Левски" Георги Аспарухов - Мария.

"На мен винаги ми е била интересна личността зад идола. Георги Аспарухов, според мен, е бил едно много трудолюбиво, обичливо и скромно момче. Славата не го е променила", казва Параскева Джукелова в интервю пред "Жената днес".

По думите й ледът, по който се движи сценарият и цялата продукция, е много тънък - тъй като всеки си има своя собствена представа за Гунди и различни очаквания. Но според Джукелова филмът за него е успял да отговори на голяма част от тях.

"Виждам, че хората потъват в историята, съпреживяват я и излизат развълнувани", казва тя пред БГ Радио.

Само до момента филмът е гледан от над 500 000 зрители. С това той стана не просто най-гледаното българско заглавие след 1989 г., но и най-гледаният филм в кината в България изобщо, като подобри дори рекорда на хитови заглавия като "Аватар".

За собствената си роля в продукцията пък Джукелова казва, че й е била изключително интересна. Самата майка на Гунди пък описва като "топла и уютна жена".

"На етап съм, в който играя все повече майки", пошегува се актрисата наскоро, като добави, че в същата година, в която беше сниман "Гунди", тя изигра и още една майка - тази на момче, което остава без ръце, но преодолява трудностите и става параолимпиец, във филма "Без криле" на Ники Илиев.

Параскева Джукелова е родена на 14 ноември 1970 г. в Панагюрище. Любовта й към актьорската игра се запалва още в ранните й детски години преди всичко благодарение на театъра.

Когато е в трети клас, гледа в Градския театър на родния си град операта „Лелята на Чарли“ с Видин Даскалов. Още в този момент решава, че иска да има тази „приказна работа – с красиви костюми, пеене, танци“, казва тя в интервю пред екипа на Народния театър.

Така през 1992 г. детската мечта се превръща в реалност - през тази година Джукелова завършва актьорско майсторство за драматичен театър в ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов.

Веднага след това постъпва в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Малко по-късно излиза на свободна практика и работи като гост-актриса в различни театри в София и страната в продължение на 10 години, но през 2008 г. отново се връща в Народния театър, където играе и днес.

Сред най-известните й роли там са тези на Наташа във „Васа Железнова“ от Максим Горки, на Елианта в „Мизантроп“ от Жан Батист Молиер, за която през 2010 г. печели наградата АСКЕЕР за поддържаща женска роля, на Керън в „Август в Оклахома“ от Трейси Летс, Елизабет и Темида в „Ричард Трети“ по Уилям Шекспир, Саломия в „Последното изкушение“ по Никос Казандзакис.

В същото време обаче Джукелова се снима и в редица кино и телевизионни продукции. Още през 1993 г. печели „Златна роза“ за ролята си във филма „Сезонът на канарчетата“, който разказва за репресиите на комунистическия режим.

В него тя играе самотна майка, въдворена в трудов лагер, в психиатрична клиника и интернирана далеч от родното й място.

През годините следват още десетки роли в заглавия като „Суламит“ (1997 г.), „Емигранти“ (2002 г.), „Изпепеляванe“ (2003 г.), „Време за жени“ (2006 г.), „Джулай“ (2012 г.), „Голата истина за група Жигули“ (2021 г.), сериала „Вина“ (2022 г.).

По думите на Джукелова "чисто финансово" за един актьор "е невъзможно да избегне изкушенията на телевизията".

"Но има и друго – сериалът предлага много дълга работа над образа", казва тя.

"В един филм или театрална постановка имаш съвсем скъсено представяне на героя си. Докато в един сериал може почти ежедневно да го развиваш и да работиш над него, което също е изкушение", посочва актрисата.

В крайна сметка Джукелова обича всички жанрове и ниши на актьорската професия - особено заради ясните правила и структура, заради това, че има режисьор, който задава посоката и който, по думите ѝ, ѝ помага да овладее хаоса вътре в нея.

"Обичам актьорството и съм готова да се гмурна дълбоко в процеса на създаване на всеки спектакъл или филм. Тази отдаденост е доброволна и желана. Мисля, че за всяка дейност важи правилото – ако обичаш това, което правиш, ако му посвещаваш времето и страстта си, успех неминуемо ще дойде", казва Джукелова.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Този, който убива човек, убива разумно същество, което е по подобие на Бог, но този, който унищожава добра книга, убива самия разум.“

Джон Милтън, английски поет и публицист, роден на 9 декември преди 416 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.