ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

По време на обучението си актрисата Сигорни Уийвър не само че не получава нужната емоционална подкрепа, но и става обект на нападки от страна на преподавателите си.

Това се отразява тежко на самочувствието й, но не я спира да опитва и късметът й се усмихва още в самото начало. Днес Уийвър, която във вторник навърши 75 години, вече е сред най-разпознаваемите лица на американското кино и няма съмнение на какво е способна.

Сюзан Александра Уийвър е родена през 1949 г. в Ню Йорк. Баща й Силвестър Уийвър е ръководител на медийната компания Ен Би Си, а майка й Елизабет Инглис е актриса.

Когато е на 13, Уийвър решава, че малкото име, с което обикновено се представя - Сю, не подхожда на високия й ръст. Затова започва да си търси ново първо име и се спира на Сигорни - героиня от романа "Великият Гетсби".

Уийвър завършва школата за драматично изкуство към престижния Йейлски университет, където обаче казва, че не се е е чувствала приета, а преподавателите са били заядливи.

"Когато ти казват, че не можеш да правиш това, с което искаш да се занимаваш, е като да те пронижат с меч, не мисля, че някое училище трябва да казва това на учениците. Обучавайте ги и ги оставяйте да се ориентират в света", казва Уийвър пред изданието Ел.

"Аз винаги съм имала много повече късмет в света, отколкото в училището по драма", добавя тя.

В началото на кариерата си тя участва предимно в театрални постановки. За пръв път се появява на екрана с шестсекундна роля във филма на Уди Алън „Ани Хол“ (1977).

Само две години по-късно вече е в главната роля на филма, който ще я направи суперзвезда - "Пришълецът". Научнофантастичният хорър е смятан от Американския филмов институт за един от най-добрите американски трилъри и се отличава от традиционните по това време филми в жанра със силната водеща женска роля.

"Беше мрачен, уникален, много оригинален, много физически завладяващ", казва Уийвър за филма.

По-късно Уийвър участва и в продълженията на филма, но с годините добавя към портфолиото си много други заглавия и жанрове. През 80-те и 90-те години участва във филми като „Очевидец“, „Годината на опасния живот“, „Горили в мъглата“, и „Имитаторът“. По-късно играе още в "Аватар", "Търсенето на Дори", "Ловци на духове".

Уийвър три пъти е била номинирана за "Оскар" и е носителка на редица отличия, включително "Златен глобус", БАФТА, "Грами" и една награда на Академията за научнофантастични филми и филми на ужасите.

През август 2024 г. Уийвър получи и "Златен лъв" за цялостно творчество на филмовия фестивал във Венеция.

Уийвър често заема позиции и призовава за действия по отношение на климатичните промени и опасностите за околната среда.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Аз свикнах да изразявам всичко, което ме вълнува с помощта на музиката и се старая да сдържам чувствата си – не обичам мелодрамите и превземките.“

Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, роден на 22 април преди 109 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.