ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Помните ли злия магьосник Волдемор от "Хари Потър"? А малката бяла мишка Стюарт Литъл? Сещате ли се и за шантавите образи в "Космически забивки" с Майкъл Джордан?

Всички те са негово дело - на художника и аниматор Владимир Тодоров. В продължение на три десетилетия той работи за най-големите световни филмови студиа и рисува множество легендарни герои.

В началото на септември Тодоров издаде и книга - автобиографичната "Холивудобългарин. В страната на илюзиите" на издателство "Колибри". В нея той разказва именно за дългия си професионален път, кариерата между Холивуд, Лондон, София и Созопол и за начина, по който изглежда филмовата индустрия отвътре.

Пред БНР Тодоров разказа, че първоначално изобщо не е имал идеята да пише книга. Историите, които едва по-късно събира в "Холивудобългарин", всъщност започват да се появяват първо като публикации в социалните мрежи по време на пандемията от COVID-19.

"Работата спря, нямаше какво да се прави, седяхме по къщите си и ровехме в социалната мрежа. И аз започнах да ги пиша едно по едно като някакви автоиронични смешни неща и да ги пускам", разказа Тодоров.

Приятели и познати постепенно го убеждават, че историите му заслужават да се появят в книжна форма. Така в крайна сметка се ражда и "Холивудобългарин" - наименование, което по думите му първо се появява като шега за актрисата Мария Бакалова, която също успява да развие успешна кариера и отвъд океана.

Самият Тодоров определя киното като "светът на илюзиите", защото "това е една илюзорна представа за света в по-голямата си част". Затова и подзаглавието на книгата му е „В Страната на илюзиите“.

Стига до нея, след като в края на 80-те завършва анимация във ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ) и започва кариерата си като аниматор в Студиа за анимационни филми „Бояна“.

През 1990 г. постъпва в студиото на Стивън Спийлбърг в Лондон - Amblimation – Universal Pictures, където работи като асистент аниматор в пълнометражните анимационни филми “An American Tail – Fivel goes west” и “We’re Back – a Dinosaur Story”, а след това и като аниматор на филма “Balto”.

През 1995 г. се присъединява към Uli Meyer Studios, където е аниматор на редица реклами и филмите “Космически забивки” и “Lost in Space”.

Три години по-късно се мести в Лос Анджелис и започва работа за друго от най-големите световни студиа - Sony Pictures. Там Тодоров е аниматор на филма "Стюарт Литъл", а след това и дизайнер на типажите и художник на сториборда на “Стюарт Литъл 2”.

По това време се включва и в екипа на “Хари Потър и философският камък”, където отново работи върху образите на героите и сториборда. Създава визуалния образ на злия магьосник Волдемор, на Кентавъра, на триглавото куче Пухчо.

"Имах късмета да попадна в първия филм от поредицата, когато всичко беше чисто творчество, защото се измисляше в момента", разказва Тодоров пред сайта bgart.

"Продуцентите периодично водеха Джоан Роулинг при нас. Един ден тя започва да ми обяснява как си представя кентавъра – красив и секси като италианец. Дори ме кръсти Владо Кентавъра. А децата – тогава Даниел Радклиф, Ема Уотсън и другите все още бяха малки, ми се качваха на главата. Хвърчаха навсякъде, влизаха, ръчкаха, а аз заключвах стаята си, за да не пипат рисунките", споделя още художникът.

Извън работата си върху пълнометражните филми Тодоров става част и от екипа на първия късометражен анимационен филм на Sony Pictures – “The ChubbChubbs”, който през 2002 г. печели "Оскар" в категорията за късометражно кино.

В този период студиото Sony започва работата и по филма “The Polar Express”, където българинът е основният художник по типажите и героите. Този проект поставя началото на дългогодишната му творческа връзка с режисьора и продуцент Робърт Земекис. Тя впоследствие води до решението му да напусне Sony и да се включи в екипа на студиото на Земекис “Imagemovers”.

Следва работа по филми като “Beowulf” с Анджелина Джоли, “Mars needs Moms” и шедьовъра “A Christmas Carol”.

През всички тези години Холивуд Тодоров казва, че не се откъсвал духовно от България. В момента работи именно върху филм, в който сюжетът се разиграва на българска земя - "адаптация на автобиографичен роман на един човек от Созопол, който е бил крадец", казва Тодоров.

Той добавя, че вече е спечелил финансиране от Националния филмов център и има надежда, че лентата ще се осъществи.

"Публиката се печели с танц", казва Тодоров за формулата си за успешен филм. "Подаваш й нещо сладичко, после с крачка назад я придърпваш към себе си."

 Следвайте ни и във Viber ТУК

„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.“

Жоржи Амаду, бразилски писател, роден на 10 август преди 114 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера

Как се възпитава една война във филма „Господин Никой срещу Путин“ (ревю)

 

Киното отдавна изостави героичния холивудски образ на спасителя и се влюби в обикновения, дори на пръв поглед леко несръчен човек, който се изправя срещу всемогъщата система, решена да прегази индивида.