"След първите си три филма отказах да гледам следващите, в които участвам. Има серии, в които си казвам: „А, тук добре съм го изиграл, обаче тук - еее, бих могъл по-иначе". Това казва Кирил Господинов за ролята си на Рангел Лелин от филма „Баш майсторът“ (1970), която му носи най-голяма популярност, както и неговите продължения.

„Баш майсторът на море“ излиза през 1977 г., „Баш майсторът на екскурзия“ и „Баш майсторът сваляч“ - 1980, „Баш майсторът фермер“ - 1981, и „Баш майсторът началник“ - 1983. За ролята първоначално е избран актьорът от Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ Димитър Манчев, но режисьорът Петър Василев се отказва от него, защото е по-пълен.

„Иначе да се гледаш и да се наслаждаваш, значи нищо не е направено на екрана...", казва още Кирил Господинов. Въпреки популярността, той не иска да го идентифицират само с този образ. Понякога на улицата, когато го разпознават, казва, че не е Кирил Господинов, че са се припознали.

Днес се навършват 90 години от рождението на актьора, роден на 24 май 1934 г. в село Гроздьово, област Варна.

В ТЕАТЪРА

Още като ученик Господинов мечтае за театъра. През 1966 г. завършва Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов, специалност „Актьорско майсторство“. Кандидатства заедно с Невена Коканова. Проф. Филип Филипов им казва, че не са подготвени и ги изпраща в Ямболския театър за една година. После се връщат, кандидатстват и Кирил Господинов е приет във ВИТИЗ.

От 1966 г. до 1971 г. играе в драматичния театър „Стоян Бъчваров" във Варна, от 1971 г. - в театър „София“.  През 1994 г. решава да се самопенсионира по собствено желание от театър „София“ и заминава за Варна. Години след това той казва на дъщеря си Веселина: „Като стане 18:50 ч., почва да ми трепери сърчицето и това не може още да спре години след като вече не играя на сцената. Изиграл съм стотици роли и сега млади режисьори да ме карат да минавам по сцената на кастинги - няма да стане. Каквото има, аз съм се доказал, изиграл съм го, ще дам път на младите“. 

През юли 1992 г., заедно със сина си Николай, актьорът отваря магазин за хранителни стоки „Пескара“ в София, наречен на името на италианския град Пескара, където живее негов приятел, с когото се запознава по време на снимките на филма в курорта „Слънчев бряг“. 

 

ПЪРВИ РОЛИ В КИНОТО

Дебютът му в киното е през 1960 г., още преди да стане студент, във филма „Дом на две улици“. През 1966 г. играе във филма „Понеделник сутрин“ (1966) на режисьорите Ирина и Христо Пискови, забранен от властите. Филмът е излъчен през октомври 1988 г. - 22 години по-късно.

Първата си главна роля Кирил Господинов изиграва във филма „Шведски крале“ през 1968 г. Ролята на Спас Бурмов първоначално е била предвидена за актьора Григор Вачков, но след пробните снимки режисьорът Людмил Кирков избира Кирил Господинов. Това е любимата роля на актьора. 

 

УЧАСТВА В НАД 45 ФИЛМА

За участието си във филма „Тримата от запаса", в който играе заедно с Никола Анастасов и Георги Парцалев, Кирил Господинов печели през 1971 г. наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала „Златна роза“ във Варна. Във филма „Момчето си отива“ (1972) и продължението му „Не си отивай“ (1976) сценаристът Георги Мишев му разрешава да включи цели епизоди, измислени от него.

В своята над 40-годишна кариера актьорът е участвал в повече от 45 филма. Сред тях са „Случаят „Пенлеве“ (1967), „Свобода или смърт“ (1969), „Птици и хрътки“ (1969), „Не се обръщай назад“ (1971), „Зарево над Драва“ (1974), „Виза за океана“ (1975), „Бон шанс, инспекторе!“ (1983) и „Петък вечер“ (1986). Последният филм с негово участие е „Другият наш възможен живот“ на режисьорката Румяна Петкова, който излиза на екран през 2004 г.

Кирил Господинов сам подрежда ролите, в които е изпитал творческо удовлетворение. Това са Алекси от „Понеделник сутрин", Спас от „Шведските крале", Спиро от „Тримата от запаса", Никифор в „Птици и хрътки", Капитана от „Не се обръщай назад", Рангел от филмова поредица с приключенията на хитрия майстор с разни занимания на разни места -  „Баш майсторът". 

 

ПРИЗНАНИЕ

През 1984 г. Кирил Господинов е удостоен с орден „Кирил и Методий“ (първа степен).

Актьорът умира на 18 април 2003 г. на 68-годишна възраст във Варна. В началото на декември 2021 г., във фоайето на читалище „Димитър Дончев-Доктора 1893 г.“, в Тервел, е открита негова паметна плоча, изработена от Георги Чапкънов и дарена от дъщерята му - актрисата Веселина Господинова. В Тервел живеят родственици на Кирил Господинов. Самият той е бил почетен член на местния творчески клуб „Дъга“ и е водил популярни актьори при гостуванията си в добруджанския град. Читалището в село Гроздьово  е кръстено на него - читалище „Кирил Господинов“, единствено кръстено на съвременна личност. 

 

Източник: отдел "Справочна", БТА

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин