Обичаната актриса Надя Тодорова навърши 90 години на 1 ноември, съобщи asenovgradnews.com. Документален филм я нарече изключително точно - “голямата актриса на малките роли”. 

Медията публикува кратък откъс от спомени на звездата от “Опасен чар”, “Дами канят”, "Двойникът", “Таралежите се раждат без бодли” и още плеяда кинокомедии, посветени на родния й Асеновград. Днес Надя Тодорова живее в Прага. Откъсът е от мемоарите й, които тя пише от няколко години.  

 „Асеновград се славеше със своята култура и любов към театралните представления. Въобще в него цареше висок духовен живот. Всяка година на Сирни заговезни целият град участваше в един карнавал, който беше нещо като театрално представление. Актьори бяха самите граждани. Те се надпреварваха да измислят различни костюми, с които да се предрешат. Превъплъщаваха се в такива образи и изпълняваха такива епизоди, които ни караха да се заливаме от смях и веселие. Всяка година аз очаквах с нетърпение да видя двойката прочути киноактьори от немия филм „Крачун и Малчо”, претворявани от двама наши съграждани.

Асеновград се намира в центъра на златна Тракия. Древните траки са известни със своя изтънчен вкус, с култа си към изкуството, красотата и изящните предмети.

Просто си мисля, че Асеновград е генетично заложен за духовен живот. Той беше град с много здрави и красиви традиции, създадени от живота на хората му. За мое огорчение сега не мога да кажа същото.

В Асеновград е имало театрални трупи много преди да бъде създаден общинският театър. А той беше основан на 26 август 1946 г. от един голям български актьор и режисьор – Тачо Танев. Този малък по състав театър създаваше радост и духовна наслада на гражданите. Всяка премиера бе празник за града. Театърът посещаваше и най-малкото селце в бившата асеновградска околия. Този театър за пръв път отиде в минния басейн в Мадан, където въобще не беше стъпвал театрален крак. Вестниците възкликнаха: „Най-малкият театър в страната ни изненада с високия си професионализъм!”

Така до 1959 г. Нехайни ръководители решиха, че няма пари за театър в Асеновград: „Ей къде е Пловдив, който иска, да ходи там да гледа театро.”

Асеновградският беше първият съкратен театър в страната.

Моят добър стар колега, един от основателите на този театър, Аргир Бояджиев тогава ми каза:

„Надя, Надя, прокудиха ни от нашия любим град. Те не знаят какво губят...” И всеки тръгна да си дири късмета. Тръгнах и аз.”

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Този, който убива човек, убива разумно същество, което е по подобие на Бог, но този, който унищожава добра книга, убива самия разум.“

Джон Милтън, английски поет и публицист, роден на 9 декември преди 416 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.