Обичаната актриса Надя Тодорова навърши 90 години на 1 ноември, съобщи asenovgradnews.com. Документален филм я нарече изключително точно - “голямата актриса на малките роли”. 

Медията публикува кратък откъс от спомени на звездата от “Опасен чар”, “Дами канят”, "Двойникът", “Таралежите се раждат без бодли” и още плеяда кинокомедии, посветени на родния й Асеновград. Днес Надя Тодорова живее в Прага. Откъсът е от мемоарите й, които тя пише от няколко години.  

 „Асеновград се славеше със своята култура и любов към театралните представления. Въобще в него цареше висок духовен живот. Всяка година на Сирни заговезни целият град участваше в един карнавал, който беше нещо като театрално представление. Актьори бяха самите граждани. Те се надпреварваха да измислят различни костюми, с които да се предрешат. Превъплъщаваха се в такива образи и изпълняваха такива епизоди, които ни караха да се заливаме от смях и веселие. Всяка година аз очаквах с нетърпение да видя двойката прочути киноактьори от немия филм „Крачун и Малчо”, претворявани от двама наши съграждани.

Асеновград се намира в центъра на златна Тракия. Древните траки са известни със своя изтънчен вкус, с култа си към изкуството, красотата и изящните предмети.

Просто си мисля, че Асеновград е генетично заложен за духовен живот. Той беше град с много здрави и красиви традиции, създадени от живота на хората му. За мое огорчение сега не мога да кажа същото.

В Асеновград е имало театрални трупи много преди да бъде създаден общинският театър. А той беше основан на 26 август 1946 г. от един голям български актьор и режисьор – Тачо Танев. Този малък по състав театър създаваше радост и духовна наслада на гражданите. Всяка премиера бе празник за града. Театърът посещаваше и най-малкото селце в бившата асеновградска околия. Този театър за пръв път отиде в минния басейн в Мадан, където въобще не беше стъпвал театрален крак. Вестниците възкликнаха: „Най-малкият театър в страната ни изненада с високия си професионализъм!”

Така до 1959 г. Нехайни ръководители решиха, че няма пари за театър в Асеновград: „Ей къде е Пловдив, който иска, да ходи там да гледа театро.”

Асеновградският беше първият съкратен театър в страната.

Моят добър стар колега, един от основателите на този театър, Аргир Бояджиев тогава ми каза:

„Надя, Надя, прокудиха ни от нашия любим град. Те не знаят какво губят...” И всеки тръгна да си дири късмета. Тръгнах и аз.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 124 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.