Обичаната актриса Надя Тодорова навърши 90 години на 1 ноември, съобщи asenovgradnews.com. Документален филм я нарече изключително точно - “голямата актриса на малките роли”.
Медията публикува кратък откъс от спомени на звездата от “Опасен чар”, “Дами канят”, "Двойникът", “Таралежите се раждат без бодли” и още плеяда кинокомедии, посветени на родния й Асеновград. Днес Надя Тодорова живее в Прага. Откъсът е от мемоарите й, които тя пише от няколко години.
„Асеновград се славеше със своята култура и любов към театралните представления. Въобще в него цареше висок духовен живот. Всяка година на Сирни заговезни целият град участваше в един карнавал, който беше нещо като театрално представление. Актьори бяха самите граждани. Те се надпреварваха да измислят различни костюми, с които да се предрешат. Превъплъщаваха се в такива образи и изпълняваха такива епизоди, които ни караха да се заливаме от смях и веселие. Всяка година аз очаквах с нетърпение да видя двойката прочути киноактьори от немия филм „Крачун и Малчо”, претворявани от двама наши съграждани.
Асеновград се намира в центъра на златна Тракия. Древните траки са известни със своя изтънчен вкус, с култа си към изкуството, красотата и изящните предмети.
Просто си мисля, че Асеновград е генетично заложен за духовен живот. Той беше град с много здрави и красиви традиции, създадени от живота на хората му. За мое огорчение сега не мога да кажа същото.
В Асеновград е имало театрални трупи много преди да бъде създаден общинският театър. А той беше основан на 26 август 1946 г. от един голям български актьор и режисьор – Тачо Танев. Този малък по състав театър създаваше радост и духовна наслада на гражданите. Всяка премиера бе празник за града. Театърът посещаваше и най-малкото селце в бившата асеновградска околия. Този театър за пръв път отиде в минния басейн в Мадан, където въобще не беше стъпвал театрален крак. Вестниците възкликнаха: „Най-малкият театър в страната ни изненада с високия си професионализъм!”
Така до 1959 г. Нехайни ръководители решиха, че няма пари за театър в Асеновград: „Ей къде е Пловдив, който иска, да ходи там да гледа театро.”
Асеновградският беше първият съкратен театър в страната.
Моят добър стар колега, един от основателите на този театър, Аргир Бояджиев тогава ми каза:
„Надя, Надя, прокудиха ни от нашия любим град. Те не знаят какво губят...” И всеки тръгна да си дири късмета. Тръгнах и аз.”
