НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"

Неговият живот е белязан от травми, бурни отношения с жени, обвинения и много екшън. Буквално и преносно. Буквално, защото като дете се гмурка често, а една тежка катастрофа едва не му отнема живота. Преносно, защото снима десетки екшъни, които са се превърнали във филмови класики.

В понеделник, 18 март, френският режисьор Люк Бесон навърши 65 години. Той е един от най-известните творци на френското кино. Животът му прилича на някои от филмите му, а самият той черпи вдъхновение от това, което преживява.

Бесон се ражда в Париж, но детството му преминава по курорти и туристически пътешествия в Италия, Югославия и Гърция. Това се случва, защото родителите му работят за голяма френска туристическа компания като инструктори по гмуркане.

Животът край морето и професията на родителите му карат Бесон да си мисли, че един ден ще стане морски биолог. Животът обаче има други планове.

Когато е на 10 години семейството му се прибира във Франция, а скоро след това родителите му се развеждат. По-късно правят отделно свои нови семейства. Това се отразява тежко на Бесон.

"Вече имаше две семейства, а аз останах като един лош сувенир от нещо, което не работи. Ако изчезна, всичко е перфектно", казва през 2007 г. режисьорът.

По думите му всичкият гняв, който събира през годините, произлиза именно от тази ситуация. Тя обаче ражда и нуждата да започне да прави нещо.

Изборът на Бесон да се занимава с кино идва, когато той е на 17. След претърпяна катастрофа, заради която трябва да се откаже от шофирането завинаги, той решава да направи списък с нещата, които може да прави. Тогава разбира, че писането е едно от тях, а заедно с това обича и да снима. Оказва се, че има и познат, който работи в кинопродукции.

Той казва, че още от онези дни развива навик да става рано, за да пише своите сценарии.

"Това е моят начин да избягам от света. Няма гениалност, има работа. Трябва просто да работиш и да работиш, и да оставиш добре свършеното и да работиш отново над това, което не е свършено добре", казва Бесон.

В крайна сметка на 18 години се връща в Париж и започва да работи на различни позиции в продукциите. Снима кратки документални филми и реклами, но първата му истинска творба се оказва "Предпоследният", в който участва легендата Жан Рено.

Първият му голям пробив идва с "Безкрайна синева". Той жъне огромен комерсиален успех, а критиката във Франция го определя като култов за 80-те години на миналия век.

Това е първият от серията филми на Бесон, заради които по-късно кинокритиците започват да го поставят като част от цяло течение, наричано Cinéma du look. При него визията и стилът се поставят над съдържанието. Този стил е характерен още за Жан-Жак Бенекс и Леос Каракс.

Веднага след успеха на "Безкрайна синева" се появява "Никита", който е номиниран за най-добър чуждестранен филм на наградите "Златен глобус", а Ан Парийо, тогава омъжена за Бесон, получава "Сезар" за главна женска роля.

Филмите, които правят Бесон световноизвестен, обаче се появяват през 1994 и 1997 г. Първо на бял свят излиза "Леон" с Жан Рено, Натали Портман и Гари Олдман и култовата песен Shape of my heart на Стинг като част от саундтрака.

За самия филм има и голямо противоречие, защото по това време Бесон е женен за 16-годшината Майвен льо Беско, която твърди, че лентата е вдъхновена от собствената им връзка.

През 1997 г. се появява „Петият елемент“ с Брус Уилис, Гари Олдман и друга жена, която става съпруга на Бесон – Мила Йовович. Филмът е комерсиален хит с над 260 млн. долара приходи и получава редица награди и номинации, особено за визуалните си ефекти, а Бесон печели „Сезар“ за най-добър режисьор.

Макар че не може да кара кола, тази страст на Бесон се изявява в две поредици с голям успех – комедията „Такси“ и екшънът „Транспортер“ с Джейсън Стейтъм. По-късно на огромен успех се радват „Твърде лично“ с Лиам Нийсън и „Луси“ със Скарлет Йохансон и Морган Фрийман.

През 2018 г. срещу Бесон за повдигнати обвинения в изнасилване. За това го обвинява актрисата Санд Ван Рой, с която той има двугодишна връзка. Режисьорът категорично отхвърля обвиненията й.

Разследванията и делата продължават няколко години, но в крайна сметка френският съд оправдава режисьора и прекратява всички дела, които актрисата завежда срещу него.

През 2023 г. Бесон се завръща триумфално на фестивала във Венеция с „Догмен“, а публиката го посреща с шестминутни овации.

„Единствените две неща, които могат да те спасят, са любовта и изкуството, определено не са парите. Когато имате и двете – вие сте щастливци“, казва тогава Бесон.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин