ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

"Анатомия на едно падане" (Anatomie d'une chute, Anatomy of a Fall,) - ако не сте гледали този филм, направете го. Той не е зрелищен и атрактивен, но е различен, органичен и навлиза дълбоко в психологията на отношенията в едно семейство.

Той дори не е криминален, макар да разказва историята на успешна писателка, която е обвинена в убийството на съпруга си и се опитва да докаже невинността си. Съдебният процес изважда на показ целия личен живот на една жена, пред очите на малкото ѝ сляпо дете. И то “вижда”, онова, което до преди смъртта на баща си не е могло.

„Гледам на съда като на място, където животът ни може да се окаже измислен. Там всеки създава и разказва собствена история и всичко е достатъчно далеч от истината“, казва Трие, която освен режисьор е и съсценарист на лентата, заедно със своя партньор в живота - френският режисьор Артур Харари, от когото има две деца.

По думите й не става дума за криминално разследване на възможно (само)убийство, а за разнищване на ролите на половете и спецификата на творческия живот.

“За мен Сандра (главната героиня) е изправена пред съда много повече като жена, майка и партньор, отколкото като заподозряна в убийство“, допълва 45-годишната Трие.

Тя разказва, че идеята за филма се е родила по време на изолацията заради пандемията от Covid-19.

„Решихме да поставим на изпитание собствената си връзка, като напишем историята на двойка пред разпад в момент, в който тривиални дейности като образованието на детето, времето, което всеки прекарва сам или сексът се превръщат в предмет на договаряне", допълва режисьорката. Тя казва, че е искала кризата на двойката във филма да бъде видяна през погледа на детето.

Преди ден бяха обявени номинациите за тазгодишните награди “Оскар“. Американската филмова академия оценява високо "Анатомия на едно падане". Той е номиниран в пет категории - най-добър филм, най-добра режисура, най-добра главна женска роля – за германската актриса Сандра Хюлер, за оригинален сценарий и монтаж.

Така Трие стана първата френска режисьорка, номинирана за "Оскар" за най-добър режисьор и най-добър оригинален сценарий, както и осмата жена в света с номинация за най-добър режисьор.

Лентата вече спечели голямата награда в Кан - "Златна палма". И по този начин Трие стана третата жена режисьор, която печели най-голямото отличие на престижния кинофестивал.

Филмът беше и големият победител на т.нар. "европейски "Оскари" - наградите на Европейската филмова академия (ЕФА) - спечели пет от най-важните отличия: за най-добър филм, режисура, сценарий, монтаж и най-добра женска роля за Хюлер.

А в началото на януари творбата на Трие получи и две награди "Златен глобус" – за сценарий и чуждоезичен филм.

Въпреки че "Анатомия на едно падане" не беше избран за френското предложение за "Оскари"-те, би било невероятна изненада, ако не спечели в поне една от категориите. Което е по-малко вероятно за "Страсти в кухнята" с Жулиет Бинош, който ще представлява Франция в категорията за чуждестранен филм.

 

"Истории, разказани от жени"

„Когато бях малка и гледах филми, се идентифицирах най-вече с мъжки герои, защото силни героини просто нямаше“, казва Жюстин Трие.

„Имаме нужда от истории, написани от жени, разказани от жени, оценявани от жени. Все още сме далеч от равноправието между половете“, допълва режисьорката, която е член на френската група за равенство между половете Collectif.

Според французойката "киното трябва да допринесе за феминистката социална революция".

Пред "Гардиън" тя разказва, че не е можела да предвиди реакцията на публиката на филма, който има над 1 млн. гледания само във Франция.

"Това, което ме изуми, беше как хората идваха и ми говореха за себе си. Казваха: "Това е моят живот, минала съм през това" или "Сега минавам през това", допълва тя.

Жюстин Трие е родена на 17 юли 1978 г. в Нормандия. Самата тя разказва по-късно, че баща ѝпочти не е присъствал в живота ѝ, а майка ѝ е имала сложни отношения и е трябвало докато работи да се грижи за три деца - две от които не са били нейни биологични.

Тя обаче израства в Париж и голяма част от детството си е прекарала в будистка общоност. След училище Жюстин иска да стане художничка и завършва Националното училище за изящни изкуства в Париж. Но в един момент решава да поеме по друг път. Започва да снима и монтира необичайни кадри и да прави емоционални репортажи за действителни събития. Така започва да учи монтаж и освен режисьор и сценарист, тя е и много добър монтажист.

През 2007 г. Трие снима първия си късометражен филм - "На място". Той описва студентските бунтове срещу договора за първо назначение.

Дебютният й режисьорски пълнометражен филм излиза през 2013 г.„Битката за Солферино“"Епоха на паника". Той разказва за кандидат-президентските кампании на Сеголен Роял и Никола Саркози. Представен в рамките на програмата ACID в Кан през 2013 г. и е класиран на 10-то място в списъка на Cahiers du Cinéma с 10-те най-добри филма за годината.

През 2016 г. написва и режисира романтичната комедия-драма "Виктория", която е номинирана за наградите "Сезар" за най-добър филм и най-добър оригинален сценарий.

През 2019 г. психодрамата "Сибил", на който Трие отново е съсценарист заедно със своя партньор в живота, влиза в селекцията на фестивала в Кан.

Във всички свои филми Трие изгражда сложни и силни женски образи с трескав живот, които не се притесняват от силата на своята сексуалност.

 

Награда и протестна реч

При получаването на "Златната палма" на филмовия фестивал в Кан през 2023 г. Трие произнесе скандална реч, в която каза, че подкрепя протестното движение за пенсионна реформа и се противопоставя на "репресиите" на президента Еманюел Макрон срещу него.

Освен това тя обвини "неолибералното правителство", че насърчава комерсиализацията на културата. И каза, че при отпускане на помощите за киното се води от принципа на рентабилността, което е в ущърб на независимото кино и в полза на големите продукции, като отслабва културната изключителност на Франция.

Речта на Трие беше критикувана от партията на Макрон, десни активисти и политици, но беше подкрепена от леви политици и SRF - гилдията на френските режисьори.

В отговор на тези критики френската министърка на културата Рима Абдул Малак каза, че е била потресена от такова несправедливо изказване. А кметът на Кан нарече режисьорката "разглезено дете".

"Аз съм доста срамежлива, а когато си срамежлив и говориш, трябва да го направиш със сила. Стоя зад думите си", отвърна Жюстин Трие и каза, че не съжалява за думите си.

Variety цитира няколко свои източници, според които тя е била "наказана" за критиките към Макрон, като нейният филм не е избран да представя Франция на 96-ите награди "Оскар".

Церемонията по по връчването на отличията ще се състои на 10 март.

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 141 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.