ГЕОРГИ А. АНГЕЛОВ, "Свободна Европа"

Владимир Пенев е актьор. От 40 години. Тази година той спечели театралните награди “Икар” и “Аскеер” за главна мъжка роля с образа си на поп Кръстьо в представлението “Великденско вино”. На 17 септември столичната община му връчи награда за ярки постижения в областта на културата в област „Театър“.

През пролетта на тази година Пенев казва в няколко интервюта, че вече е навършил години за пенсия и иска да си почине, но няма и няколко месеца по-късно, вече е размислил.

“Иначе вече навърших години за пенсия, но ще си почина през лятото и през есента отново ще играя. Актьорската професия е в мен и не мога да я оставя”, каза Пенев в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.

Пенев има немалко театрални награди. Последните две са за една и съща пиеса, в случая “Великденско вино” на Константин Илиев в режисурата на Явор Гърдев. За тази роля Пенев разказва, че Гърдев му е предлагал да направят пиесата преди три години, но актьорът се е отказал.

“Тогава аз се уплаших, не бях готов, защото никога не съм имал самочувствието, че мога да задържа вниманието на зрителите за толкова много време, час и половина. И се отказах”. През 2022-ра, заради 150 годишнината от обесването на Левски, пиесата влиза в репертоара на Народния театър. “Не бях много съгласен, но ме убедиха”, казва Пенев.

Ролята на поп Кръстьо осигурява тези награди на Пенев, но и взима много.

"В деня, когато играя "Великденско вино", не мога да правя нищо друго, защото цялата ми концентрация е само там. Искам да си осигуря време и да си дам шанс максимално да се доближа до това, което бих искал", разказа Пенев в предаването "Тази събота и неделя" по Би Ти Ви.

Ролите на гадняри, както Пенев сам ги определя, му носят други три награди “Икар”, които има в колекцията. Като се започне от може би най-черния герой - Фьодор Карамазов, през Капитана в “Мъртвешки танц” на Стриндберг, Бащата в “Завръщане у дома”.

“Всичките тези са някаква еманация на човешкото падение - някъде в дъната на човешката психика. Това, разбира се, е много интересно за изследване”, казва актьорът в интервю публикувано в Actualno.com.

Според Пенев отрицателните персонажи винаги са много по-интересни за актьорите, защото съдържат повече изненади и неочакваности. За поп Кръстьо обаче Пенев казва, че не гледа като на отрицателен герой, а като на жертва на едно време разделно.

Владимир Пенев е роден през 1958 г. в София. Играл е във Варненския драматичен театър (1982-1985), в Младежкия театър в София (1985-1992), в Народния театър "Иван Вазов" (1992-1997), в Театрална работилница "Сфумато" (1992-2002) и от 2003 г. в Малък градски театър "Зад канала". Участвал е във филмите "Поетът и дяволът" (1984), "Приятелите на Емилия" (1996), "Пясъчен часовник" (1999), "Посетени от Господ" (2001), "Патриархат" (2005), "Дзифт" (2008), "Love.net" (2011), както и в телевизионните сериали "Под прикритие" (2011), "Откраднат живот" (2018) и много друго.

Изглежда, че Пенев няма да изпълни скоро плановете си за пенсиониране, тъй като не може да не бъде актьор. Спектаклите с негово участие в зимния репертоар на Народния театър "Иван Вазов" са "Бащата", "Синът" и "Народът на Вазов".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 105 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.