ЗИЛКЕ ВЮНШ, DW

Когато бийт музиката достига до ГДР, роденият през 1952 г. Волфганг Мартин е тийнейджър. Той е очарован от новия стил, набиращ популярност по света и водещ началото си от четирима млади музиканти от Ливърпул.

В началото на 1960-те години Желязната завеса разделя Европа на Изток и Запад. Съществуват две германски държави - свободната Федерална република Германия и Германската демократична република (ГДР), която е социалистическа диктатура. През 1961 г. е построена стена, която разделя двете германски държави не само политически, но и физически. 

Между двете държави има и големи културни различия - особено в младежката култура. На Запад рокендролът беше течение, което по-възрастното поколение намираше за страшно и дори скандално, но което не можеше да бъде спряно. И тогава се разви още един музикален стил - бийт музиката. За него Желязната завеса не можа да се превърне в пречка.

 

"Фолклорни певци"

"Бийтълс", които вече бяха заразили целия Запад, наелектризираха не само младите хора, но и много музиканти в ГДР, които се опитваха да копират техния стил. Волфганг Мартин наблюдавал всичко от самото начало - началото на кариерата на "Бийтълс", както и многото бийт групи, които започнали да се появяват в ГДР. Той бил меломан - слушал западногерманско радио и колекционирал грамофонни плочи - на най-различни групи от Изтока и Запада.

Отначало тези групи били толерирани и от режима в ГДР, който искал да се съобрази с изолираните млади хора като се погрижи да им осигури желаната музика.

Ето какво се казва в една статия в списанието на ГДР "Das Magazin" през 1964 г.: "Бийтълс" са група народни певци на възраст между 20 и 24 години, които свирят на електрически китари и барабани и с весело постоянство вкарват своята ритмична "бийт" музика в механичен усилвател", пише кореспондент от Лондон в списанието за популярна култура. "Буйният, необуздан, младежки ентусиазъм от това, което правят, се разпространява сред публиката, завладява и разпалва млади и стари", продължава той. И така, плочите на "Бийтълс" наистина се завъртат и в ГДР - тамошната звукозаписна компания "Амига" действително издава няколко от техните албуми.

 

Бийт музиката се превръща в класов враг

Това обаче не трае дълго - музиката, групите, феновете и модерните им прически излизат извън контрол. Безредиците по време на концерт на "Ролинг Стоунс" в Берлин през септември 1965 г. карат режима в ГДР да обяви бийт музиката за класов враг. Властите са инструктирани да "вземат твърди мерки срещу подобни ексцесии по време и след танцови събития... както и срещу тази "хотентотска музика" като цяло".

Държавният глава на ГДР Валтер Улбрихт формулира своето неодобрение към новия културен феномен по следния начин: "Наистина ли трябва да копираме всяка мръсотия, която идва от Запада? Със сигурност трябва да сложим край на монотонността на ‘йе йе йе' или както и да се нарича всичко това".

 

Страст към музиката

Волфганг Мартин е направил този цитат, превърнал се в класика, в заглавие на своята книга. В нея той описва не само собствения си път към музиката, но и как манията по "Бийтълс” е обхванала ГДР и колко силно е било влиянието на британската група върху музикантите от ГДР. И колко тежък удар е нанесло на групите и феновете, когато през есента на 1965 г. ръководството на ГДР решава да забрани музиката на "Бийтълс”. И то напълно. Само в Лайпциг забраната засяга 44 групи, които на практика са обявени за престъпници.

Много музиканти от ГДР разказват за своята страст към музиката, както и за издръжливостта си в годините, когато любимата им музика не е била разрешена за изпълнение - докато ръководството на ГДР не смекчава забраната отново в началото на 1970-те години, тогава вече под ръководството на Ерих Хонекер. Появилите се тогава групи, сред които Silly, Karat, City или Puhdys, които са добре познати и на Запад, също намират корените си в "Бийтълс", въпреки че се появяват когато британската група вече се е разпаднала.

Книгата на Мартин е част от съвременната история, от историята на Германия и, разбира се, историята на поп музиката - написана от меломан, който е събрал всички снимки и интервюта с голямо внимание към детайлите.

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 162 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден