ЗИЛКЕ ВЮНШ, DW

Когато бийт музиката достига до ГДР, роденият през 1952 г. Волфганг Мартин е тийнейджър. Той е очарован от новия стил, набиращ популярност по света и водещ началото си от четирима млади музиканти от Ливърпул.

В началото на 1960-те години Желязната завеса разделя Европа на Изток и Запад. Съществуват две германски държави - свободната Федерална република Германия и Германската демократична република (ГДР), която е социалистическа диктатура. През 1961 г. е построена стена, която разделя двете германски държави не само политически, но и физически. 

Между двете държави има и големи културни различия - особено в младежката култура. На Запад рокендролът беше течение, което по-възрастното поколение намираше за страшно и дори скандално, но което не можеше да бъде спряно. И тогава се разви още един музикален стил - бийт музиката. За него Желязната завеса не можа да се превърне в пречка.

 

"Фолклорни певци"

"Бийтълс", които вече бяха заразили целия Запад, наелектризираха не само младите хора, но и много музиканти в ГДР, които се опитваха да копират техния стил. Волфганг Мартин наблюдавал всичко от самото начало - началото на кариерата на "Бийтълс", както и многото бийт групи, които започнали да се появяват в ГДР. Той бил меломан - слушал западногерманско радио и колекционирал грамофонни плочи - на най-различни групи от Изтока и Запада.

Отначало тези групи били толерирани и от режима в ГДР, който искал да се съобрази с изолираните млади хора като се погрижи да им осигури желаната музика.

Ето какво се казва в една статия в списанието на ГДР "Das Magazin" през 1964 г.: "Бийтълс" са група народни певци на възраст между 20 и 24 години, които свирят на електрически китари и барабани и с весело постоянство вкарват своята ритмична "бийт" музика в механичен усилвател", пише кореспондент от Лондон в списанието за популярна култура. "Буйният, необуздан, младежки ентусиазъм от това, което правят, се разпространява сред публиката, завладява и разпалва млади и стари", продължава той. И така, плочите на "Бийтълс" наистина се завъртат и в ГДР - тамошната звукозаписна компания "Амига" действително издава няколко от техните албуми.

 

Бийт музиката се превръща в класов враг

Това обаче не трае дълго - музиката, групите, феновете и модерните им прически излизат извън контрол. Безредиците по време на концерт на "Ролинг Стоунс" в Берлин през септември 1965 г. карат режима в ГДР да обяви бийт музиката за класов враг. Властите са инструктирани да "вземат твърди мерки срещу подобни ексцесии по време и след танцови събития... както и срещу тази "хотентотска музика" като цяло".

Държавният глава на ГДР Валтер Улбрихт формулира своето неодобрение към новия културен феномен по следния начин: "Наистина ли трябва да копираме всяка мръсотия, която идва от Запада? Със сигурност трябва да сложим край на монотонността на ‘йе йе йе' или както и да се нарича всичко това".

 

Страст към музиката

Волфганг Мартин е направил този цитат, превърнал се в класика, в заглавие на своята книга. В нея той описва не само собствения си път към музиката, но и как манията по "Бийтълс” е обхванала ГДР и колко силно е било влиянието на британската група върху музикантите от ГДР. И колко тежък удар е нанесло на групите и феновете, когато през есента на 1965 г. ръководството на ГДР решава да забрани музиката на "Бийтълс”. И то напълно. Само в Лайпциг забраната засяга 44 групи, които на практика са обявени за престъпници.

Много музиканти от ГДР разказват за своята страст към музиката, както и за издръжливостта си в годините, когато любимата им музика не е била разрешена за изпълнение - докато ръководството на ГДР не смекчава забраната отново в началото на 1970-те години, тогава вече под ръководството на Ерих Хонекер. Появилите се тогава групи, сред които Silly, Karat, City или Puhdys, които са добре познати и на Запад, също намират корените си в "Бийтълс", въпреки че се появяват когато британската група вече се е разпаднала.

Книгата на Мартин е част от съвременната история, от историята на Германия и, разбира се, историята на поп музиката - написана от меломан, който е събрал всички снимки и интервюта с голямо внимание към детайлите.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…