ГЕНКА ШИКЕРОВА, "Свободна Европа"

Ричард Гиър е роден във Филаделфия и е второто от общо пет деца. Той започва актьорската си кариера от малки театрални сцени, но през 70-те и 80-те години на миналия век вече играе в големите театри в Лондон и на Бродуей.

Филмът, който го прави звезда, е „Американско жиголо” (1980), а участието му в „Хубава жена” (1991) затвърждава имиджа му на желан и красив мъж. Към него може да се добави и бракът му с модела Синди Крауфорд, който продължава 4 години. Следват още два брака. На 70 г. Гиър стана баща за трети път.

Извън Холивуд Гиър има съвсем различни каузи. В края на 70-те той посещава Непал, става последовател на Далай Лама и приема будизма. Гиър е защитник на независимостта на Тибет, заради което има вечна забрана да посещава Китай. През март той призова американския Конгрес да подкрепи Тибет и обвини китайското правителство в "жестокост, колективно насилие и преследване" на тибетския народ.

През 2019 г. Гиър се качи на кораб с мигранти, за да изрази солидарност с тях. Той се снима с над 100 бежанци, които стояха блокирани три седмици насред Средиземно море и очакваха прием на европейско пристанище след отказ на Италия и Малта да ги приемат.

"Най-важното нещо за тези хора тук е да могат да стигнат до свободно пристанище, да слязат от кораба, да стъпят на сушата и да започнат нов живот", каза тогава актьорът във видеозапис, публикуван в интернет.

Гиър не е безразличен и към политиката в САЩ. По време на предизборната кампания за президент през 2016 г. той каза, че ако Доналд Тръмп бъде избран за президент, “не само бездомните ще станат още по-бездомни, а за мексиканците, бедните, жените, журналистите и за всички свободолюбиви хора животът ще стане по-лош.”

„Обичам да остарявам. Всеки дъх отваря нова възможност”, казва Гиър в интервю за "Гардиън". Той казва, че медитира всеки ден. „Това е практика на търпение и ангажимент да гледате ума си”, казва Гиър.

Според него въпреки целия технологичен напредък, който светът има, нещата са били по-добри преди 30 години. „Работим твърде много и не отделяме време, за да помислим какво наистина означава да си човек”, казва Гиър.

„С напредване на възрастта нравът ми става все по-мек и по-мек. Гневът ми не се задържа задълго. Някак си изгаря сам”, казва Гиър. Според него „не е лошо наистина да почувствате нещата, вместо да ги погребвате”.

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…