ФИЛИП ЙЕДИКЕ, DW
Робърт Опенхаймер е американски физик, роден през 1904 година в Ню Йорк. Той е основна фигура в т.нар. проект "Манхатън" - програмата за създаване на първата атомна бомба. По време на Втората световна война близо 150 хиляди души работят по този проект в пълна поверителност.
Опенхаймер е син на германци, който изучава физика в Харвард и прави докторантура в университета в Гьотинген. През 30-те години Опенхаймер работи в различни научни институции, където допринася сериозно за развитието на теоретичната физика. Изследователската му дейност е ориентирана към квантовата механика, ядрената физика и теорията на неутронните звезди.
Проектът "Манхатън"
В края на 30-те години на ХХ век няколко учени, избягали от Европа, смятат, че ядреното делене може да бъде използвано от нацистите за производство на бомби. Те убеждават най-известния физик по онова време, Алберт Айнщайн, който също емигрира в САЩ, да напише писмо до тогавашния президент на САЩ Франклин Рузвелт. С оглед на разузнавателната информация, а може би и заради писмото на Айнщайн, е взето решение да се ускори разработването на атомна бомба. Започва надпревара с нацистка Германия.
През 1942 г. Робърт Опенхаймер е назначен за научен ръководител на проекта "Манхатън". Той сформира екип от учени, които работят усилено за разработването на тази революционна технология. Основната база на проекта е Националната лаборатория "Лос Аламос" в Ню Мексико. Там Опенхаймер координира научната работа по атомната бомба и използва обширните си познания, за да преодолее многобройните технически предизвикателства.
Моралната дилема
На 16 юли 1945, близо до Аламогордо, щата Ню Мексико, успешно е тествана първата атомна бомба. Опенхаймер присъства на историческото събитие. Унищожителната сила на "неговата" атомна бомба го разтърсва. По-късно той цитира индийската поема "Bhagavad Gita”: "Сега аз съм станал смъртта, унищожителят на световете".
Всъщност Опенхаймер е пряк участник в създаването на бомбите, с които са атакувани Хирошима и Нагасаки в края на войната през 1945 година. Ученият е толкова шокиран от последствията от теоретичната си работа, че след това започва да се бори за забраната на допълнителни развития на атомните бомби. Той се превръща в един от най-яростните критици на въоръжаването с ядрени оръжия.
Филм по биографичната книга, отличена с "Пулицър"
Животът на брилянтния и противоречив физик вдъхновява няколко биографии, документални филми, сериал и дори опера. Новият филм за Опенхаймер е режисиран от Кристофър Нолан и е адаптация на биографията на физика, чийто автор е Кай Бърд и с която печели "Пулицър".
"Исках да открия пред публиката мислите и опита на един човек, който е в самия епицентър на едно от най-големите събития в историята", обяснява Нолан за мотивацията си да направи филм именно за Опенхаймер. "Робърт Опенхаймер създава света такъв, какъвто го познаваме - за добро или лошо. Неговата история трябва да бъде видяна, за да ѝ се повярва. Тя е пълна с противоречия и морални дилеми - това винаги са били нещата, които ме интересуват", допълва режисьорът. Голямото предизвикателство за екипа зад филма е да разкаже историята на един човек, който стои зад нещо с подобна разрушителна мощ и такива последствия, но то се е случило с правилната мотивация.
Актьорският състав е впечатляващ - Килиан Мърфи, Емили Блънт, Мат Деймън и Робърт Дауни Джуниър влизат в ролите в "Опенхаймер". Освен това Кристофър Нолан залага на мащабното кино - филмът е заснет на 65-милиметрова лента за големи IMAX екрани. Сцените, които представят събитията от перспективата на Опенхаймер, са цветни, а онези, които разказват за по-нататъшния му опонент Люис Щраус, са черно-бели.
Заклеймен за "връзки с комунистите"
"Опенхаймер" засяга и годините след края на проекта "Манхатън". След войната Робърт Опенхаймер посвещава силите си на борбата за международно сътрудничество и ядрено разоръжаване. По време на Студената война той е набелязан от ФБР и антикомунистическите редици, водени от Джоузеф Маккарти. В една от ключовите сцени на филма Опенхаймер е призован пред Комисията по атомна енергия към Сената на САЩ - както "истинският" Опенхаймер през 1954 г. - заради политическите си възгледи и минали връзки с комунистически симпатизанти. По настояване на старшия съветник по ядрените въпроси Люис Щраус, разрешението му за достъп до класифицирана информация е отнето и той е изключен от научната общност.
Робърт Опенхаймер продължава да работи като теоретичен физик и професор и след 50-те години. През 1963 г. получава наградата "Енрико Ферми" за приноса си към теоретичната физика на програмата за атомна енергия като компенсация за дискриминацията, която е преживял при Маккарти, Люис Щраус и президента Айзенхауер. По това време той вече се е превърнал в символ на конфликта между морала, науката и политиката.
Противоречиво наследство
Робърт Опенхаймер остава влиятелна фигура във физиката през целия си живот. За последно той е директор на Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси, където умира на 18 февруари 1967 година.
Наследството му остава противоречиво и до днес. Научните постижения и моралните размисли на Опенхаймер дават информация за разбирането на ядрените оръжия и тяхното въздействие върху обществото. Биографичният филм на Кристофър Нолан разглежда вътрешните конфликти на една от най-влиятелните фигури на XX век.
