Доброто кино умря някъде през 80-те години на миналия век, каза в интервю за БТА обичаният български актьор Любен Чаталов. „Вече се правят филми, в които да се свърши историята, да бъде гледана и веднага след това забравена, защото идва следващата“, обясни актьорът. 

За радост обаче през последните години е започнало да се обръща все повече внимание на филмите - български класики. „Радвам се, че младите започнаха да гледат и харесват филми на режисьори като Въло Радев и Бинка Желязкова. Хората гледат и харесват филмите и си казват: "Ама той бил хубав филм", но за съжаление вече няма кой да им го покаже и да им обясни“, смята Чаталов.

Любен Чаталов разкри, че е станал случайно актьор. В средата на 70-те години на ХХ век той заедно с Иван Иванов, също вече обичан актьор, започнали работа в метеорологичната служба на софийското летище. Там, обаче, работел и техният приятел Слави, който няколко години кандидатствал във ВИТИЗ, но все не го приемали. От слушане на репетициите му, Иван Иванов и Любен Чаталов наизустили всички етюди. Накрая Слави ги навил да кандидатстват заедно с него, на шега. Минали първи кръг, минали втори, трети, четвърти кръг и все чакали да ги скъсат. „Все успокоявах Иван, че накрая ще видят, че за нищо не ставаме, и ще ни пуснат да си ходим“. Те, обаче, ги приемат. „Останахме да следваме, защото преценихме, че е по-добре да си студент, отколкото да работиш. Все щяха да видят, че за нищо не ставаме и да ни изгонят. Във втори курс обаче Иван Иванов засне „Всичко е любов“, аз пък заснех „Игра на любов“ и като тръгна… чак до днес…“

Той е категоричен, че няма филм, който да заема специално място в живота му. „Всичките са ми дечица. Не мога да кажа, че не обичам това, защото е леко куцичко като роля. Но то ми е детенце, аз съм го „родил“. Не може да не го обичаш“, смята актьорът.

По време на десетото юбилейно издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино Любен Чаталов беше отличен със специалната награда за цялостен принос в киното. Отличието му беше връчено по време на официалното откриване на кинофестивала. По традиция актьорът откри своя звезда в Алеята на липите и засади свое липово дръвче.

Актьорът  е роден на 24 февруари 1950 г. в София. През 1978 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Дебютът му е във филма „Бумеранг“ от 1979 г., но голямата му популярност идва с ролите му във филмите „Адаптация“ (1979), „Игра на любов“ (1980), сериалът „Записки по българските въстания“ (1976 - 1980), „Голямото нощно къпане“ (1980), „Лавина“ (1982) и много други.

Любен Чаталов продължава да се снима активно и днес във филми като „Чичо Коледа“ (2021) и „Като за последно“ (2021). През дългогодишния си творчески път е заставал на снимачната площадка за поредния филм или телевизионен сериал около 100 пъти.

Член е на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци, а Стената на славата през Театър 199 в София пази негови отпечатъци и специален шарж.

 

Източник: Павлина Дудева, БТА

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

Хариет Бичър Стоу, родена на 14 юни преди 213 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…