"Свободна Европа"

Той започва актьорската си кариера в началото на 90-те и след около десетилетие вече е холивудска звезда. Впоследствие славата му сякаш залязва. Дотолкова, че режисьорът на последния му филм признава, че е забравил за съществуването му. Сега обаче Брендън Фрейзър е на върха.

В пика на кариерата си в Холивуд той е сравняван с младия Харисън Форд. Играе запомнящи се приключенски и драматични роли, сам изпълнява каскадите си. След успеха в края на 90-те и в първите години на новия век обаче, следват здравословни и лични проблеми. А кариерата му постепенно потъва в почти пълно забвение.

Той е Брендън Фрейзър и в ранните часове на понеделник спечели "Оскар" за най-добра мъжка роля за персонажа си на учител със свръхнаднормено тегло във филма на Дарън Аронофски “Китът”. По време на награждаването си Фрейзър не скри емоциите си и беше изпратен от колегите си с няколкоминутни овации.

“Ето как изглеждала мултивселената”, възкликна актьорът от канадски произход, след което побърза да благодари на Аронофски и писателя Самюел Хънтър: “Вие отворихте сърцата си с размерите на кит, за да можем да надникнем в душите ви!”

Фрейзър определи поканата от режисьора да участва в “Китът” като “творческо спасително въже” и призна, че нищо в 30-годишната му кариера не му се е случило лесно, но не е оценявал някои неща, “докато не спряха”.

“Сякаш бях на експедиция с гмуркане до дъното на океана”, каза още Брендън, добавяйки, че успял да вземе глътка въздух отново благодарение на синовете си Холдън, Лиланд и Грифин, мениджъра си Джоан Колона и приятелката си Джийн Мур.

Брендън Джеймс Фрейзър е роден в Индианаполис, щата Индиана. Детството му преминава в Нидерландия, Швейцария и Канада. Завършва актьорското си образование в Сиатъл, след което получава малка роля в “Бой с кучета” през 1991 г.

Следват роли в “Кроманьонецът” (1992) и “Училищни връзки” (1992), “Въздухари” (1994), но първият му по-забележим успех е с пародията на “Тарзан” - “Джордж от джунглата” (1997). С този филм Фрейзър придобива статут на холивудска звезда със забележителна външност.

Той получава добри отзиви за ролята си в драмата “Богове и чудовища” (1998), за да дойде най-големият му успех с “Мумията” през 1999 г. и последвалите две продължения на филма на Стивън Сомърс. Следват “Тихият американец” (2002), “Сблъсъци” (2004) и други. Кариерата му обаче постепенно започва да залязва.

В личния си живот Фрейзър е изправен пред серия трудности - проблеми с гръбначния стълб, гласните струни, операции, качва килограми. Междувременно се развежда със съпругата си Афтън Смит, с която имат трима сина.

В допълнение през 2003 г. Брендън обвинява бившия президент на организацията, връчваща наградите “Златен глобус” Филип Бърк, че го е нападнал сексуално. Бърк отрича, а по-късно Фрейзър признава, че след тази случка постепенно се е дистанцирал от кино средите и е започнал да подозира, че името му е попаднало в неофициален “черен списък”.

През последните години той отново започва да получава епизодични роли, за да дойде и предложението от Дарън Аронофски за “Китът”. Освен това, в момента Фрейзър е зает и с новия филм на легендарния Мартин Скорсезе, в който си партнира с Леонардо ди Каприо и Робърт де Ниро.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Мамо, не остарявай, моля те, и никога не вярвай през деня на огледалото.“

Христо Фотев, български поет, роден на 25 март преди 89 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията