КРИСТОФЕР НЕРИНГ, DW

Кой е Франческо Гулино? След като през 2007 г. журналистът Христо Христов осъди Националната разузнавателна служба (НРС), която днес се нарича Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), за достъпа до досието му, светът узна, че италианецът с датски паспорт Франческо Гулино още от 1971 г. е бил "агент Пикадили" на Първо главно управление (ПГУ) на ДС, отговарящо за външния шпионаж. И до днес той остава главният заподозрян за "убийството с българския чадър" на Георги Марков. Но кой е бил този човек? Нов датски документален филм на журналиста Улрик Скоте разкрива невероятни подробности за живота на италианеца. От него става ясно, че дори ДС изобщо не е познавала своя "агент Пикадили".

През 1970 г. милицията в България арестува Гулино за контрабанда и незаконна търговия. Гулино внасял в страната автомобили втора употреба и ги продавал за части. Малко след това е бил вербуван от ДС под кодовото име "Пикадили". Агентурните му ръководители били на мнение, че той е с "манталитета на дребен мошеник, забъркан в незначителни афери с висок риск и ниска печалба". Но обучението в ДС, според водещите го офицери, затвърдило "прогресивното му мислене" и "критиката му към капитализма". Твърди се, че Гулино е наричал офицерите в ДС "единствените ми приятели". Както много други неща в живота на Гулино и това е било пълна измислица, на която Държавна сигурност обаче се е хванала.

Фашист и двоен агент?

Продуцентът на филма Улрик Скоте заяви пред DW, че съществува информация от високопоставени италиански източници, според които Гулино не се е озовал случайно в България през 1970-те години, а е имал връзки с италианските тайни служби. Според Скоте обаче тази следа все още не е напълно проучена, също както и уликите, че фирмата за внос и износ "Мондиал", в която Гулино е работил като шофьор на камион, пътуващ между Италия и Турция през 60-те години на миналия век, е била близка до турската екстремистка организация "Сивите вълци". И двете неща би трябвало да са представлявали огромен интерес за ДС.

Държавна сигурност обаче изцяло пропуска факта, че Гулино е бил убеден фашист. Притежавал е личен екземпляр от "Моята борба" на Хитлер, както и календар със снимки на Мусолини и други фетиши. За отблъскващия характер на Гулино свидетелстват и порнографските му снимки с проститутки, които той карал да позират в нацистки униформи и със знамена. В Копенхаген Гулино дори наел фотостудио, представяйки се за агент на модели с цел да прави порнографски снимки и да ползва сексуални услуги. Връзката му с една датска проститутка дори превръща Гулино в заподозрян и по дело за убийство. А алибито, с чиято помощ излиза от аферата, се оказва напълно фалшиво.

Защо "Пикадили" успява да се измъкне?

В началото на 1993 г. Гулино е разпитан от датската тайна служба PET и Скотланд Ярд. Междувременно следователите са получили остатъци от прочистеното досие на "Пикадили" и го разпитват за убийството на Георги Марков. Гулино се измъквал с мълчание, недомлъвки, избягвал въпросите или задавал контравъпроси. Част от тези трикове той усвоил по време на агентурното си обучение от българската ДС през 1970-те години.

Гулино обявил досието "Пикадили" за фалшиво. Твърдял, че никога не е виждал съдържащите се там подправени паспорти с негова снимка. Признал, че през 1978 г. наистина е бил в Лондон, но нито познавал Марков, нито имал нещо общо с убийството му. Още същата година следователите се принудили да го освободят, защото не намерили доказателства за участието му в убийството на Георги Марков. Но, както казва продуцентът на филма Скоте, това е само половината истина.

Съществуват много основания да се предполага, че Гулино е направил признания пред датската тайна служба PET и й е предал важни информации. Какви точно са били те – този въпрос все още се проучва от Скоте. В замяна на това Гулино получава възможността да живее необезпокоявано в Австрия и да получава датската си пенсия съвсем официално, чрез консулството.

Откъде обаче идва новата информация, с която разполагат датските журналисти? Ключовата фигура е Франко Инверници, журналист и приятел на Гулино в Копенхаген. След като през 1993 г. Гулино бил разпитан за убийството на Георги Марков, още на следващия ден той се появил развълнуван пред вратата на Инверници. През следващите месеци Гулино се преместил да живее при приятеля си и му разказал историята на своя живот. Предал му и документи, тетрадки, снимки - уж заради филма, който Инверници щял да направи за него и за "истинската история на убийството на Марков".

Шест месеца по-късно Гулино внезапно напуска Дания. Вдовицата на Инверници се появява във филма, а предадените на покойния й съпруг вещи на Гулино стоят в основата на новия филм. През 2021 г. екипът на Скоте лично интервюира Гулино в Австрия. 

Гулино, перфектният агент

И така, кой е Франческо Гулино? Фашист със сексуални отклонения, търговец на произведения на изкуството, таен агент, заподозрян за убийство, патологичен лъжец. Гулино очевидно е бил истински хамелеон, успявал е да си намери приятели навсякъде. Разполагал е с история, която да допадне на всекиго и отговор на всеки въпрос, без значение колко е труден. Датският документален филм показва по впечатляващ начин, че истинското лице на Франческо Гулино едва ли може да бъде открито сред натрупаните в продължение на десетилетия истории, версии, полуистини и лъжи. А може би той дори изобщо не е съществувал? 

Гулино, както казва биографът на Марков Димитър Кенаров, е бил преди всичко едно: истински хамелеон. И просто роден за таен агент. Гулино умира в самота през лятото на 2021 година. Тялото му е намерено седмица след неговата смърт, кремиран е и погребан анонимно. Непосредствено преди смъртта си той отново се обадил на екипа на датската телевизия, казва Скоте. Но от другия край на линията се чувало само тихо хриптене.  

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 225 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.