"Свободна Европа"

Над 100 роли за близо 50 години пред камерата. 4 номинации за „Оскар“ и спечелени множество отличия. Той се превъплъщава в най-различни образи - от учен, който се опитва да спаси света, през талантлив художник до расист и убиец. Според критиците няма роля, която да не може да изиграе.

В понеделник актьорът Ед Харис навърши 72 години.

Роден е през 1950 г. в Ингълууд, Ню Джърси и израства там до завършването на колеж. Като млад се увлича по спорта и става една от звездите на отбора по американски футбол в гимназията. Той продължава да играе и когато постъпва в престижния Колумбийски университет, който е част от Бръшляновата лига.

Две години по-късно семейството му се мести в Оклахома, а младият Ед започва да учи драма в местния университет. Увлечението по изкуството наследява от баща си, който е певец.

Първите си стъпки прави на местната театрална сцена, а успехът му го кара да продължи обучението и работата си в Лос Анджелис.

За пръв път започва да се снима в телевизионни сериали, в които играе частични роли. На големия екран дебютира през 78-ма във филма „Кома“ с Майкъл Дъглас, а пробивът си прави две години по-късно в „Граница“.

Един от най-важните моменти за него 3е през 1981 г., когато е на репетиции за пиеса. Там младият Ед среща Ейми Мадиган. Това е началото на любовна история, която продължава и до днес.

„Тя закъсняваше, не я бях виждал преди. Мина покрай всички и седна до мен. Имаше много шарени чорапи и моята голяма реплика беше „Харесвам чорапите ти“.

Само две години по-късно двамата стават семейство. Това се случва в Тексас, където те са заедно на снимки за филма „Място в сърцето“. Двамата са заедно и до днес, а по думите им една от тайните на успешната им връзка е, че освен, че се обичат, обичат и да работят заедно.

През 1983 г. кариерата на Харис прави нов скок напред. Тогава във филма „Истински неща“ той играе третият човек в космоса – Джон Глен. До днес това е смятана за една от най-силните му роли, а лентата печели четири награди "Оскар".

За първата си номинация за най-ценната награда в киното Харис изчаква още повече от десетилетие. През 1996 г. е номиниран за най-добра поддържаща роля в „Аполо 13“. Той получава още две подобни номинации за „Шоуто на Труман“ и „Часовете“.

Според много от режисьорите, с които работи през годините, на него не му трябва много, за да може да убеди всички с изпълнението си. За подобен пример разказва режисьорът Рон Хауърд, който работи с Харис в „Аполо 13“. Там двамата се опитват да пресъздадат драматична сцена, в която героят на Харис става емоционален в решаващ момент от мисията на космонавтите.

„Ед изгледа записа и ме попита „искаш да направя това?“. Само кимнах. Не си казахме нищо друго, но когато снимахме сцената за пръв път (...)имаше скрита камера върху Ед. При първото заснемане той ни даде реакцията, която е във филма“, спомня си режисьорът.

Освен че играе, Харис се изявява и като режисьор. Най-сериозното му постижение – номинацията за главна мъжка роля, е във филм, който сам режисира. Става дума за „Полък“, който разказва историята на художника Джаксън Полък.

„Чувствам се доста добре от повечето неща, които съм правил. За някои повече, за други по-малко“, казва самият актьор за работата си.

Макар и прехвърлил 70-те, той не спира да играе. В последните няколко години участва в хитовия сериал на HBO „West World”, което го направи любимец на цяло едно ново поколение. По думите му актьорската професия е ангажимент за цял живот.

През годините Харис подкрепя различни инициативи, свързани с расовото неравенство, борбата срещу ХИВ, възможност за развитие на деца в неравностойно положение и други.

„Мисля че е страхотно да се страхуваш от определена роля. За мен това е вълнуващо...тогава започваш да се учиш, тогава започваш да се предизвикваш“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята