ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

Той е един от талантите на българския театър и българското кино. Още преди години големият чешки режисьор Иржи Менцел го откри. А сега звездата му изгря и на Международния филмов фестивал SEMINCI във Валядолид, Испания.

49-годишният Иван Бърнев получи наградата за най-добър актьор за ролята му на емигрант във филма “ВАСИЛ” - копродукция между България и Испания. Призът беше поделен между него и известния испански актьор Карра Елехалде за забележителния им комедиен тандем в лентата.

Тя е дебютен проект за каталунската режисьорка Авелина Прат, а копродуценти са Мириам Порте и създателките на филмовата компания Activist38 Весела Казакова и Мина Милева, чийто друг филм - "Жените наистина плачат", стигна до конкурса "Особен поглед" в Кан.

Сега следват премиери на "ВАСИЛ" в Мадрид, Валенсия - на фестивала "Мостра де сине", Барселона, а от 4-и ноември ще се излъчва по кината в цяла Испания. Премиерата в България ще е догодина.

Авелина Прат избира Бърнев за главната роля измежду много претенденти, след като той отива на кастинга с перфектно научен текст на испански език. Тя е смаяна от това как чуждият език изобщо не пречи на актьорската му работа. Това е решаващо, въпреки че зададеното описание на героя е да е висок, чернокос балкански образ. И този избор се оказва правилен.

Филмът е вдъхновен от истински събития, случили се в семейството на Прат. Преди години нейният ексцентричен баща приютява български емигрант без документи. Цялата фамилия е смутена, но като на кино всичко се развива неочаквано. Васил очарова не само самотния си, но иначе суров домакин Алфредо, но и членове на местния шах клуб с таланта си на шахмтанта дъска и в играта на бридж. И дори променя по някакъв начин живота им.

Режисьорката излиза от клишето за мигрантска история със съмнителен български субект и това явно е печеливш подход за нейния дебют на големия екран. Отзивите за продукцията са ласкави - "ВАСИЛ" е обявен за изключителна комедия. И това не би било така без участието на българския актьор, който казва, че "явно носи комедиен заряд и чувство за хумор".

От математиката до голямата сцена

Иван Бърнев е роден на 15 юли 1973 г. в Добрич. Започва случайно да се занимава с пантомима. Но не планира да стане актьор. Дори го приемат в Техническия университет във Варна.

След това обаче заминава за София и кандидатстава в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където влиза в първия курс по пантомима. Учи това една година, но вече иска да е актьор, за да може "в един момент да бъде рицар, в друг - каубой".

Следващата година кандидатства пак и влиза в класа на Стефан Данаилов с асистенти Илия Добрев и Ивайло Христов. Завършва академията със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ през 1996 г.

В началото Бърнев влиза в екипа на Младежкия театър, където дебютира с ролята на Пинокио. Следват още много роли в театъра, като тази във „Вечеря за тъпаци“, за която печели награда „Аскеер“ за изгряваща звезда през 2002 г., и „Полет над кукувиче гнездо“ на Александър Морфов, за която получава „Аскеер“. През 2011 г. е награден и с „Икар“ за играта си в „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Бърнев става част и от българското кино с роли в „Стъпки в пясъка“, „Зад кадър“, „Лейди Зи“. Но излиза и отвъд пределите на България. През 2006 г. е номиниран за най-добра главна роля на филмовия фестивал „Берлинале“ във филма на знаменития чешки режисьор Иржи Менцел – „Обслужвал съм английския крал“. Когато се снима в него, Бърнев изобщо не знае чешки език и е дублиран, но тъй като трябва да артикулира на него, за да има синхрон, почти го научава.

Последният му голям успех преди наградата беше с филма "Бащата" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов , в който играе и Мария Бакалова. Лентата получи „Кристален глобус“ в Карлови Вари, отзиви в специализирани издания като „Варайъти“ и „Холивуд рипортър“, а през 2021 г. беше българското предложение за наградите "Оскар".

Независимо дали получава награди или не, Бърнев се чувства щастлив на сцената. Казва, че за него успехът е филм с негово участие, който "хората гледат, аплодират и са щастливи".

"Най-големият ми успех е, че се занимавам с това, което явно ми се отдава… защото съм завършил математическа гимназия и като дете не съм си мечтал да стана актьор. Когато стана така, че аз започнах да се занимавам с това и то да ми дава такава радост, до ден днешен това ме крепи".

Бърнев вярва в силата на мисълта при актьорската игра. И цитира един от режисьорите, които много цени - Маргарита Младенова. Тя му е казвала да не залага на актьорски техники: „Само си го помисли. Защото, мислиш ли го, на теб ти се изписва на челото, можеш да облъчиш цялата зала и да стигне до тях“.

Споделя, че отказва роли заради така наречената хигиена на актьора, който трябва да се пази от онова, което не усеща: „Не може човек да е навсякъде и да приеме много роли“.

А когато го питат дали мечтае за някаква роля, отговаря: "Не, ролите сами ме намират".

 

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 141 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.