ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

От едно смело, самоуверено и леко пълно дете тя се превръща в една от най-големите съвременни световни кинозвезди.

В сряда Кейт Уинслет навърши 47 години и съвсем не е загубила онзи свободен дух, който родителите ѝ отглеждат у нея от малка. Тя вече е печелила две награди "Еми", един "Оскар" и седем номинации за наградата на филмовата академия.

Уинслет е родена през 1975 г. в Рединг, Великобритания в семейство с ограничени финансови възможности, но въпреки това тя казва, че родителите ѝ винаги са обгрижвали и подкрепяли децата си.

Тя казва пред "Брут Америка", че е свободно, щастливо дете, което винаги влиза в студената морска вода през зимата преди всички останали, не живее в стрес и обича да похапва. Отдава това на майка си, която предпочита децата да се катерят по дърветата, отколкото да карат изпити.

Уинслет решава, че иска да е актриса от малка и често участва в театрални пиеси, но първоначално рядко е избирана за главни роли заради наднорменото й тегло по това време. Съучениците ѝ също ѝ се подиграват понякога. Тя обаче не оставя това да я спре и постепенно започват да я избират и за телевизионни и кино продукции.

През 1997 г. е избрана да играе Роуз - главната роля в култовия "Титаник" на Джеймс Камерън. Първоначално канадският режисьор си представя други актриси за ролята, а и Уинслет си мисли, че най-вероятно ще изберат някоя американска актриса.

"О, те ще изберат Уинона Райдър или Ума Търман, защо биха избрали мен?", казва тя. "Не можах да повярвам, когато я получих".

Това се оказва правилно решение за режисьора, след като филмът става изключително печеливш, а Уинслет се превръща в световна звезда, въпреки че тогава все още предпочита да участва в малки продукции и не се чувства готова за славата.

На снимачната площадка се запознава и с Леонардо ди Каприо, с когото остават близки приятели и до днес. "Свързани сме доживот", казва тя години по-късно пред "Гардиън".

През 2004 г. участва в друг култов филм - "Блясъкът на чистия ум" с Джим Кери, а четири години по-късно получава водещата роля в продукция за Холокоста, която ще сбъдне мечтата й за "Оскар" - "Четецът" на Стивън Долдри. "За мен беше фантазия. И когато се случи, беше сбъдната мечта", казва актрисата.

Сред последните ѝ роли е тази на полицайка в минисериала "Мер от Ийсттаун". Той постига огромен успех и спечелва на Уинслет втора награда "Еми". Актрисата получава високи оценки от критиката за това, че изиграва ролята си много реалистично и успява да предаде изтощението, скръбта и всички останали емоции, които изпитва една героиня, загубила сина си.

Уинслет по-късно казва, че й е било трудно да пресъздаде „тази мрачна тишина" и се е подготвяла за ролята повече, отколкото за която и да е друга. "Защото съм весел, зает, активен, прегръщащ човек. Това съм аз".

Едно от най-важните неща за актрисата е да играе многопластови, интересни героини с богата история. Тя държи също в тях да се припознават повече хора:

"Трябва да използваме гласа си от името на хора, които нямат такъв. Това има значение за мен сега по начини, които дори не са ми минавали през ума през 20-те ми години", казва още тя.

Днес тя е майка на три деца от трима различни съпрузи. Последният от тях е Едуард Ейбъл Смит или както Уинслет го определя, "супер привлекателен, свръхчовешки баща, който стои у дома".

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.