ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

"Монти Пайтън", комедийна група, (1969 – 1974)

Произход: Англия, Уелс, САЩ

Образование: Греъм Чапман - медицина в Кеймбридж и Лондон, Джон Клийз - право в Кеймбридж, Ерик Айдъл - Английска филология в Кеймбридж /и тримата участват в театралната школа в Кеймбридж/, Майкъл Пейлин - история в Оксфорд, Тери Джоунс - Английска филология в Оксфорд, Тери Гилиъм - Колеж по изкуствата, Лос Анджелис

Интереси: абсурд, хумор, телевизия, кино, театър, музика, история, философия

Известни с: „Летящият цирк на Монти Пайтън“ - телевизионен сериал на ВВС, 5 филма - „А сега нещо съвсем различно“, „Монти Пайтън и Светия Граал“, „Животът на Браян“, „Монти Пайтън на живо в Холивуд“, „Смисълът на живота според Монти Пайтън“, 7 музикални албума

Признание: Според сериозните критици: „За света на телевизията, шоуто и абсурда, Монти Пайтън са онова, което са „Бийтълс“ за музиката“.

-------

Коя е най-глупавата група в света? Мнозина смятат, че палмата на простотията държат „Монти Пайтън“, банда британски идиоти от 70-те години на ХХ век. Те здраво се излагат 4 години с телевизионната поредица „Летящият цирк на Монти Пайтън“ и с пълнометражни филми, заради които може да ти прокапе разтопено желязо от носа.

Но аз смятам „Монти Пайтън“ не за най-глупавата, а за може би най-умната група в света. И не само защото петима от шестимата имат дипломи от Оксфорд и Кеймбридж, а само американецът Тери Гилиъм, който винаги се появява накрая, излага четата с прост колеж по изкуствата. Има още три причини. Първо – шестимата поотделно са пълни кретени, но работят заедно, без да се бият с лопати. Поне не през повечето време. Второ – те така умно подхождат към абсурда, че разбиват представите за него като нещо чуждо и страшно за човека. И трето, чувството им за хумор е величествено и опровергава критическата теза, че хуморът е противопоказен на модерното изкуство. Тук вече се появява Тери Гилиъм в раздрънкана рицарска броня, който ме удря по главата с гумено пиле, докато млъкна, за да не досаждам повече на хората.

„Всъщност нямаше истинска причина да правим онова, което правим – обяснява Майкъл Пейлин: - Но имаше причина, заради която правехме нещата изобщо без причина“. Пейлин учи модерна история в Оксфорд и пише скечове. С Тери Джоунс, който учи литература и средновековна история, правят едната пишеща двойка.

В летящия цирк Пейлин играе най-често човекът „Това е…..“ - вечно иска да обясни нещо, но никога не успява да довърши, защото пускат музика или заглавните надписи на епизода, гонят го от сцената или направо го изхвърлят в зловещия пейзаж отзад. Пейлин развива образа на „гамби“, чиято култова реплика е „мозъкът ме боли“. Тери Джоунс пък е най-прочут като голият тип, който свири на орган, поставен в езеро, на висока скала, в кочина. Той няма реплики.

Другата двойка в Монти Пайтън, която пише заедно, е Греъм Чапман - Джон Клийз. Те се срещат в Кеймбридж, в аматьорски театрален клуб. Клийз има ключовата роля на Водещия с репликата: „А сега – за нещо съвсем различно“. Приятелят му Чапман пък е неотразим като Полковника, който авторитетно се намесва, за да прекъсне даден скеч, ако реши, че е прекалено глупав дори за Монти Пайтън.

Самотният писач е Ерик Айдъл. Той учи в Кеймбридж английска литература, разбира от музика и композира някои от най-известните песни на "Пайтън". Иначе в ролите е човек, обсебен от езика - онзи, дето говори с анаграми, другия, дето размества местата на думите или касапинът, който е ту учтив, ту груб в едно и също изказване. Скечовете на Айдъл често са на теми рок, секс, наркотици, те са отвъд ръба на допустимото – в Англия им се разминава, но в Щатите ги цензурират и момчетата изкарват сума пари от дела.

Другият самотник насред "Монти Пайтън" е Тери Гилиам, който винаги се появява накрая. Той не пише, а рисува и анимира, негови са запазените марки като гигантският крак, който стъпква текущата сцена, щом тя премине всякакви граници. „Да изрязвам разни неща и да ги раздвижвам беше най-простата форма на анимация, която познавам и аз я използвах постоянно“ – казва Гилиъм. Е, понякога се налага да се включи с роля и го прави, но анонимно обикновено е рицарят с бронята, който разгонва досадниците или викинга, който пародира телевизионни принципи и подхвърля по някоя безсмислена дума. Голям хит е например думата „спам“, която от шоуто се пренася в електронната поща.

Момчетата обаче не просто играят тази или онази роля, често създават и нещо като колективни образи - Испанската инквизиция, която се появява винаги, когато не я очакваш. Или жени, които се правят на мъже, които играят жени.

Групата се забавлява кански от 1969-а до 1974-та, правят 45 епизода от „Летящият цирк“ и завладяват света. Част от публиката припада от смях и ги обича, друга част не може да ги гледа, смята ги за твърде големи идиоти - но и не може да спре да ги гледа. Критиците казват, че за света на телевизията, шоуто и абсурда, "Монти Пайтън" са онова, което са „Бийтълс“ за музиката.

Междувременно обаче шестимата забелязват, че се изчерпват, заради което сред тях тлее недоволство от самите тях. И избухва - шоуто свършва, но те някак хем се разделят, хем остават заедно. Събират ги три велики филма – „Монти Пайтън и Светият Граал“ от 1975, „Животът на Браян“ от 1979-а и „Смисълът на живота“ от 1983-та.

След раздялата, Джон Клийз е сценарист и актьор в „Риба, наречена Уанда“ и сериала „Фолти Тауърс“. Майкъл Пейлин е автор на документални филми за пътешествия, има рицарско звание. Ерик Айдъл прави скечове за ВВС, създава пародийната рок-група The Rutles, пише либрето за мюзикъл на Бродуей, получава награда „Тони“, снима и няколко филма. Греъм Чапман също има успешна актьорска кариера. С униформата си на смешен полковник организира и ръководи благотворителна футболна среща „Монти Пайтън срещу останалия свят“, в който за „останалия свят“ играят знаменитости като Джордж Харисън, Кийт Муун и други. Тери Джоунс се отдава на историята, прави документални филми за ВВС и пише книги за деца. А какво да кажем за Тери Гилиъм, който винаги се появява накрая. Той става един от най-великите филмови режисьори с „Бразилия“, „Кралят на рибарите“, „12 маймуни“, „Братя Грим“, „Имагинариумът на д-р Парнасус“.

Не, тези момчета не си поплюват - нито като група, нито поотделно. И Джордж Пери, изследовател на "Монти Пайтън", пише: „Това беше нещо анархистично и напълно иновативно“.

Така си е. Но съм сигурен, че, щом са го прочели, живите от "Монти Пайтън" са възкликнали поотделно, но в един глас: „Я стига глупости, бе! Кажи още нещо толкова умно и тежките финални надписи ще ти паднат на главата“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.”
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 475 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили