"Свободна Европа"

Можеш ли да си най-добър приятел с гениалния доктор Хаус и с неадекватния господин Бийн? Можеш ли да си от еврейски произход, но постоянно да критикуваш Израел заради Палестина? Можеш ли да си в управата на спортна организация, но да призоваваш за бойкот на най-голямото спортно събитие?

Тези и още множество противоречия намират своята пресечна точка в личността на британския актьор, комедиант, писател, водещ и активист Стивън Фрай. На 24 август той навърши 65 години.

„Мисля, че можеше да съм много по-добър писател. Можеше да съм много по-добър актьор. Можеше да съм много по-добър човек, ако не бях толкова мързелив и не се насочвах към някои преки пътища и ако някои неща не ми се получаваха толкова лесно“, казва за себе си Фрай.

Той е роден в района на Лондон Хампстед в семейство с още две деца. Баща му е физик и изобретател, но майка му е тази, която полага най-много грижи за него в детството му. Тя е от еврейски произход – нейните родители са унгарски евреи, които емигрират във Великотбрания в края на 20-те. Самият актьор твърди, че в семейните му корени могат да бъдат открити собственици на шоколадова фабрика, както и един от хората, подписали смъртната присъда на крал Чарлс I през 1649 г.

Фрай израства в Норфолк и още в най-ранна възраст проявява множеството си таланти и започва да проявява интерес към езика и изкуствата. Един ден, докато гледа по телевизията „Колко е важно да бъдеш сериозен“ по Оскар Уайлд, разбира че езикът е нещото, с което иска да се занимава.

„Никога не бях чувал езикът да бъде използван по този начин. Беше абсолютно проникновение. Никога дотогава не съм знаел, че езикът може да танцува по този начин, че може да е толкова красив“, казва актьорът.

Следващите години не са от дорбите за Фрай. Той се записва в университета в Норфолк, където обаче не взема няколко изпита. Една вечер през лятото се оказва с чуждо палто навън. В него намира кредитна карта, която е на семеен приятел, но не я връща, а я ползва известно време. В крайна сметка е арестуван и прекарва 3 месеца в затвора.

След излизането си е променен човек. Успява да поднови образованието си в Сити Колидж в Норич, а по-късно взема всички необходими изпити и печели стипендия за Куинс Колидж в Кеймбридж.

Именно там съдбата го среща с един от най-близките му приятели, с когото започват кариерите си като млади актьори и комедианти - Хю Лори. Запознава ги друга бъдеща звезда - Ема Томпсън.

През 1982 г. тримата актьори стават част от кратко университетско предаване, с което обаче предизвикват интереса на Би Би Си и по-късно са наети като част от състава на комедийното „Няма за какво да се притеснявате“.

Следват още няколко общи проекта, докато през 86-та не се ражда хитовата поредица „Малко от Фрай и Лори“. Двамата стават сред най-популярните лица на британската комедия, а шоуто им съществува до 1995 г.

„Започнах с комедията с моя приятел Хю Лори и някои от най-щастливите ми спомени са с него“, разказва Фрай, който е кум и кръстник на трите деца на Лори.

Успехите му като комедиант не го спират да играе и драматични роли, а талантът му го завежда и до големия екран, където играе в хитове като „Добрият баща“, „Риба наречена Уанда“, „Уилд“, а по-късно и в касовите „В като вендета“, „Шерлок Шолмс“ и „Хобит“.

Той е водещ на комедийното шоу с въпроси QI (от английски „Много интересно“), което оглавява класациите за зрителски интерес на част от каналите на Би Би Си.

Фрай е известен с това, че снима и множество документални филми на теми като опазване на застрашени видове, технологии, настроенията срещу хомосексуалността и, разбира се, любимият му език.

Неговият „Стивън Фрай: Тайният живот на маниакалната депресия“ печели награда Еми. В него Фрай е главният герой, който разказва за живота, който води с разновидност на биполярно разстройство. Фрай споделя за моменти, в които е бил на ръба на самоубийството, бягство към Европа, както и за времето, когато е живеел с откраднатата кредитна карта.

„По-късно открих точно колко сериозен проблем е биполярността. Четири милиона души в Обединеното кралство страдат от нея и много от тях се самоубиват накрая“, разказва актьорът.

Талнтът му не се ограничава само до актьорската игра. Той пише и продуцира филми и сериали. Фрай има и няколко издадени книги, а част от тях получават престижни награди и са високо оценени от критиката.

Литературното произведение, което най-често се свързва с Фрай обаче не е писано от него. По „случайност“, по думите му, той озвучава аудиоформата на романите за Хари Потър на английски. Така почти всяко дете във Великобритания разпознава гласа му.

„Имаше една фраза „Хари го прибра в джоба си (Harry pocketed it), която постоянно бърках. Обадих се на Джо (Ролинг) и я попитах, може ли да кажа просто „прибра го“. Тя ми отказа. После във всички от останалите пет книги този израз го имаше“, разказва Фрай.

Освен с работата си той е известен и с позициите, които заема. През годините се превръща в едно от водещите лица, които се застъпват за правата на ЛГБТ общността в целия свят. Самият Фрай е хомосексуален и има брак с друг комедиант - Елиът Спенсър. Фрай дълги години прикрива сексуалната си ориентация.

През 2013 г. той призовава тогавашният британски премиер Дейвид Камерън и Международния олимпийски комитет да бойкотират зимните олимпийски игри в Сочи заради водената от Кремъл политика срещу ЛГБТ обществото в Русия. Той е едно от популярните лица, които се борят за правата на палестинците, въпреки еврейския си произход. През 2005 г. отказва да гласува на изборите заради позициите на Консервативната и Лейбъристката партии за войната в Ирак, въпреки че години по-рано се е включвал в кампании на лейбъристите. Противник е на формите на организираната религия.

През 2021 г. стана един от 170-те известни личности, които подписаха писмо до Владимир Путин с искане Алексей Навални да получи адекватна медицинска помощ след отравянето му с Новичок.

Още в края на 90-те инвестира активно в интернет страници, а любовта му към спорта го води до това да е част от борда на футболния Норич и често да коментира състезания по дартс. Участва също и редица благотворителни организации и бордове на НПО-та, които се борят за опазването на околната среда.

„Единствената причина хората да не знаят много е, защото не им пука да знаят. Липсва им любопитство. Липсата на любопитство е най-странният провал, който може да съществува“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Ана Ангелова - ненадмината българска Кармен

     25 години без оперната певица.

    "Наистина, внушителен бе актьорският диапазон на тази рядко надарена певица и актриса."

     
  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За механизмите на контрол в седмото изкуство

Книгата на Деян Статулов „(Не)възможната свобода. Идеологическа цензура в българското игрално кино (1948–1989)“ е добър повод да разкажем на младите за филмите, които въпреки монопола на партийната повеля успяват да покажат, че комунистическият идеал е фалшив герой

Мерилин Монро ще надживее „Блондинка“

 

Филмът ни представя сцена след сцена на изнасилвания, обиди, манипулации, измами, унижения и физическа агресия срещу главната героиня

Абсурдна комедия, сатира, драма - за „Амстердам“ и Дейвид О. Ръсел

 

Ще има зрители, които ще го изгледат с каменни лица, след което напористо ще критикуват и злорадстват, други ще се забавляват и ще се кикотят, а малка част просто ще остане изненадана и развълнувана