ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Луис Бунюел, кинорежисьор (1900– 1983)

Произход: Испания, заможно семейство

Образование: философия в Мадридския университет

Интереси: кино, литература, философия, сюрреализъм, алкохол, политика

Най-известни творби: „Андалуското куче“, „Златният век“, „Забравените“, „Дневна красавица“, „Виридиана“, Дневникът на една камериерка“, „Дискретният чар на буржоазията“

Признание: „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, 1973, „Златен лъв“, Венеция, 1982, награда ФИПРЕССИ, Берлин, 1969.

-------

„Слава, Богу, още съм атеист.“ Този парадоксален цитат дава ясна представа за Луис Бунюел.

През 1928 г. в Париж излиза „Андалуското куче“, първият сюрреалистичен филм на Бунюел и Дали. Те са луди и провокативни типове, които смятат сюрреализма за велик инструмент срещу буржоазните ограничения и имат видения и сънища за отреагиране чрез изкуство. В началото на филма 28-годишният Дон Луис точи бръснач, влиза при девойка, седнала на стол, отваря лявото ѝ око и го срязва по средата. Кадърът се прехвърля към нощното небе, където „остър“ облак минава бързо и сякаш срязва пълната луна.

Тази сцена е коментирана много, но трябва да се види, за да се усети внушението. Не да се разбере. Тук не бива да се търси нещо за разбиране - дълбоки философии, герои със сложни характери и дори сюжет. Лентата е пълна с несвързани видения, сънища и фантазии. Окото е от сън на Бунюел, а човекът със стигма на ръката, от която излизат мравки, е на Дали.

„Андалуското куче“ е шок и скандал. Днес някои сцени звучат наивно – толкова може тогава киното. Други са познати – цитирани и пародирани са стотици пъти. Но Бунюел и Дали правят пробив, като разпъват киното до предела на неговите възможности.

В творческия път на Луис Бунюел има няколко етапа, свързани с различни държави. Първа е Франция с „Андалуското куче“, но още по-скандален е „Златният век“, в който той напада буржоазната държава и унижава католицизма, като смесва образи на Христос с текстове на маркиз Дьо Сад. На премиерата крайната десница напада киното и го разбива, полицията забранява прожекциите, продуцентите са заплашени с отлъчване от църквата и изтеглят всички копия, а филмът е показан чак през 1979 г.

Междувременно Бунюел е поканен в Холивуд, но не снима нищо. Обратно в Европа, той се свързва с републиканците в Испания и става член на комунистическата партия. Факт, който по-късно упорито отрича. Негов приятел анархист финансира „Урдите, земя без хляб“ – първият документален сюрреалистичен филм за живота на хората в най-бедната испанска провинция. Той е забранен както от Франко, така и от Републиката.

През 1934 г. Дон Луис се жени за френската гимнастичка Жан Льофевр и става продуцент в комерсиално мадридско студио с условие името му да не се появява. През Гражданската война прави пропагандни филми за републиканците, а през 1939 г. пак се озовава в Щатите, но пак нищо не снима. Така, през 1946 г. заминава за Мексико.

Мексиканската филмова индустрия е във възход и там Бунюел снима близо половината от общо 60-те си филма. Повечето са комерсиални и съобразени с наивно-романтичните идеи на мексиканската публика, но бунюеловското в тях не липсва съвсем. От този период най-значим е „Забравените“. Това е филм за жестокия свят на уличните момчета в бедните квартали на столицата. Публиката го отхвърля и призовава да се отнеме гражданството на Дон Луис, защото петни страната, но филмът печели награда за режисура в Кан и мексиканците започват да го харесват.

В началото на 60-те Бунюел се връща във Франция и прави най-великите филми от втория си период – „Виридиана“, „Дневникът на една камериерка“, „Тристана“, „Дискретният чар на буржоазията“, „Този неясен обект на желанието“. И „Дневна красавица“, в който неговото режисьорско тайнство се смесва с актьорската магия на Катрин Деньов.

Питат Луис Бунюел защо снима филми, а той отговаря: „За да покажа, че този свят не е най-добрият от всички възможни.“

Първата му любов Конча Мендес го описва като артистичен тип с непоносим характер. Бунюел от дете свири на цигулка и играе бокс, учи в йезуитски колеж, където прихваща атеизма си, и завършва философия в Мадрид. С Дали и Лорка се палят по сюрреализма и основават артистичната група „Поколение 27“.

Макар че иска да е революционер и в изкуството, и в живота, Бунюел всъщност живее скромно и държи на семейния морал. Единственият „порок“, към който стриктно се придържа, е пиенето. Бунюел гледа да приключи работа в ранния следобед и да заседне за дълго пиене без напиване. А идеята му за истинския бар е проникновена: „Барът е упражнение за усамотяване - трябва да е тихо, тъмно и много удобно място, без никаква музика.“

Както повечето гении, Дон Луис работи основно, докато не прави нищо. Да, твърде ленив е и казва: „Дайте ми 2 часа активност на ден, а останалите 22 ще прекарам в сън.“

Но не е само леност, в творчеството му сънят, виденията, другата реалност, са сред най-важните елементи, съчетани с фройдистки комплекси, плюс смущаващи и шокиращи сексуални желания и практики. Всичко това – смесено с парадокси и загадки. Да, сюрреализъм, но и повече – „бунюеловското“, от което публиката иска още и още.

Но Смъртта май също харесва доброто кино, затова си прибра 83-годишния режисьор чрез банална цироза. В автобиографията си той пише: „Мога да си поставя диагнозата твърде лесно. Стар съм.“

Това е смешно, но звучи трагично. Сякаш в живота на Луис Бунюел става същото, което той отбелязва за филмите си: „Всичките ми филми са изградени върху комични ситуации, но се възприемат, сякаш са трагедии“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Бедността разделя добрата компания.“

Уолтър Скот, шотландски писател, роден на 15 август преди 251 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков